Веднъж една девойка се оплакала на приятелят си, че някой хора постъпват с нея несправедливо. Младежът се замислил, а след това отишъл при тези хора.
Казал им всичко, което смятал за нужно, давайки им да разберат, че той не разрешава да се отнасят така с приятелката му.
Девойката била свидетел на тези разговори, но младежът забелязал, че тя не е останала доволна от всичко това.
– Нещо не както трябва ли казах? – попитал я той, когато останали сами.
– Не, ти каза всичко както трябва, но аз исках друго, – казало момичето. – Когато ти разказах за несправедливостите спрямо мен, просто исках да ми съчувстваш, да ме съжалиш.

Бившият израелски президент Шимон Перес по време на среща с папа Франциск, предложил на папата да оглави „ООН на религиите“. За създаването на такава организация Шимон Перес отдавна мечтаете.
Папата не е обещал нищо по този въпрос, но „с голямо внимание“ е изслушал своя събеседник. Личния им среща е продължила 45 минути.
В интервю, което Перес е дал на италианското католическо списание «Famiglia Cristiana» преди срещата си с папата, Перес е говорил за плановете за създаване на „Организация на Обединените религии,ООН религии“ Именно тези планове са били в центъра на разговора му с Франциск. Не са били обсъждани въпроси на политиката по време на срещата.
Целта на създаването на такава организация, пояснил Перес в интервюто е търсене на средства за противодействие срещу терористите, които „убиват в името на вярата.“ Бившият израелски президент заяви, че ООН няма такива средства: когато ООН изпраща миротворци в Близкия изток до Фиджи или Филипините, терористите просто ги отвличат. „Какво може да се направи в такава ситуация, генералния секретар на ООН? – пита Перес. – Освен да се правят красива изявление … “
Според Перес, папа Франциск ще бъде идеалния ръководител на „Организацията на обединените религиите“, защото със силата на неговите проповеди, могат да се съберат на площад Свети Петър „половин милион души“. „Имаме нужда от безспорен морален авторитет, който публично ще каже: Не, Бог не иска и не позволява да се убива в името на религията!“ – Споделил е бившият ръководител на израелската държава.
На същия ден, 04 септември, папата се е срещнал с йорданския принц Хасан бин Талал, основател на междурелигиозния миротворески център. Срещата е продължила в продължение на половин час.

Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Британски учени от университета в Бирмингам, провели експеримент, в който открили причината, поради която хора предприели диета, не я спазват до край. Учените са установили, че спиртните напитки вредят на фигурата много повече, отколкото сладките неща.
В това проучване са взели участие 80 човека. Всеки от участниците се е придържал към някаква диета. В мобилните устройства на участниците имало дневни на храненето им. В него трябвало да отбелязват броя на желанията си да се откажат от диетата си, а също и обстоятелствата, допринасящи за тези желания. Неуспехите си също вписвали в дневника.
Оказало се, че 11 пъти в седмицата всеки участник изпитвал желание да захвърли диетата. 50% от тези желания се реализирали и участниците се проваляли. Най-голямо изкушение имало при усещането на глад, а също по време на алкохолните партита.
Алкохолът двойнствено въздействал върху изпитващите. Първо, той ги успокоявал и смекчавал забраните, предвидени за ограничаване на употребата на храна. Второ, самият алкохол съдържа много калории, което често води до затлъстяване. Например, като се изпият две чаши червено десертно вино, човек получава около 20 на сто от дневната диета.
Повечето неуспехи се случват вечер, когато хората са уморени и волята им отслабва. В резултат на това, желанието да не се напрягат и да се отпуснат надделява и хората започват да се хранят с повече, отколкото е необходимо.
Отказването от закуска също води до желание да се похапне повече вечер. Диетата може да бъде нарушена и при разговор с някого. Тогава човек изяжда много повече, защото по време на разговора яде по навик, без да обръща внимание на храната.

Група деца били изпратени на лагер през лятото. Там те изучавали стихове от Библията и интересни истории от нея.
След библейския урок на тема „Вяра без дела е мъртва“ едно вечно недоволно момче поискало да се обади по телефона на родителите си.
Ето какво казало детето по телефона:
– Мамо, аз съм …. Тук е много лошо и никак не е интересно. Искам да се прибера. Ела ме вземи, скучно ми е …. Не ми харесва програмата на лагера. Днес ни караха да учим някакъв стих за момиче на има Вяра, което умряло от мързел ….
Такъв разговор, не може да не предизвика смях. Питам се дали учителите не са прекалили с образността или малкият не е бил достатъчно заинтригуван и е слушал само от части?