Макаци станаха неочаквана пречка за развитието на Интернет в Индия, най-вече в град Варанаси, намиращ се в северната част на страната.
В съответствие с плановете на индийския премиер Нарендра Моди за подобряване на интернет услугите в страната, градските власти започнали да се разширяват оптичната мрежа.
Индийското ръководство е планирало в следващите три години, да достигне до 700 000 km широколентов кабел в цялата страна, за да се свържете с интернет 250 000 селища. За това е трябвало да бъдат заделени около 18 милиона долара. Въпреки това, маймуни ядат оптичните кабели, предотвратявайки тези планове.
„Ние не можем да премахнем храмовете, в които живеят маймуните, които дъвчат жиците“ – заяви един от инженерите, с когото са разговоряли журналисти.
Варанаси е известен в Индия не само като парламентарен избирателен район на Нарендра Моди, но и като свещен град, чиято възраст е над три хиляди години. Всяка година тук, на брега на Ганг, идват милиони посетители и поклонници. Много от посетителите, както и местните жители почитат маймуни като свещени животни и често ги хранят. Но очевидно, маймуните проявяват по-голям интерес към кабелите, отколкото към угощението предлагано им от туристите.
Властите не искат да изгонят маймуните, защото могат да предизвикат недоволството на гражданите.
Прокарването на интернет кабели под земята също е неудобно, защото жилищата в пренаселения град са много близко едно до друго. Впрочем, за развитието на интернет комуникаците пречат не само макаците, но и постоянното прекъсване на електроснабдяването.

Босилекът е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Активните съставки наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. Босилекът осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие.

Съставките на това растение имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества съдържащи се в босилека са от съществено значение при лечение на сърдечно съдови заболявания.

Бета-каротинът съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант. Той не само предпазва епителните клетки от щетите на свободните радикали, но помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободни радикали.

Босилекът е силно благоуханно растение. Листата му се използват като подправка на най-различни видове храни.

Използва се при приготвянето на бульони и маринати. Най-добре подхожда на говеждо месо и дивеч, а също на ястия от картофи и зеле.

От него се прави прочутия балсамов оцет, в комбинация с естрагон и копър. Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца.

Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвя прочутото песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста.

Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.

Тъй като маслата съдържащи се в босилека са летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, така се запазват вкусовите му качества.

Екип от учени от университета в Женева са разкрили механизма на промяната на цвета при хамелеона.
Според учените, изменението на цвета на животното става с помощта на активната настройка на решетката от нанокристалите, присъстващи в повърхностния слой в клетките на дермата, наричани иридофори. Изследователите са установили наличието на дълбоки иридофори с по-големи и по-малко подредени кристали, които отразяват инфрачервеното излъчване. Организацията на два наложени един върху друг  слоеве на иридофорите им дава възможност да превключат между ефективното маскиране и ярък външен вид, като същевременно се осигурява пасивна топлинна защита на организма.
Генетикът Michel Milinkovitch обяснява, че червения, жълтия и кафявия цвят се създават без пигменти и физическото явление оптична интерференция. Те са резултат от взаимодействието между определени дължини на вълните и наносистемни структури, като например малки кристали, намиращи се в кожата на влечугите.
Физикът Jérémie Teyssier и биологът Suzanne Saenko, работещи по изучаването на хамелиона, казват, че животното променя цвета си при използване на активни настройки на решетъчните нанокристали. Когато хамелеонът е спокоен, те образуват гъста мрежа и отразява сините вълни. За разлика от състоянието, когато животното се възбужда,  то отслабва своята решетка от нанокристали, което му дава възможност да отрази други цветове, жълти или червени. Това е един уникален пример за автоматично организация на вътреклетъчен оптична система, управлявана от хамелеона.
Учените също така са показали наличието на втори, по-дълбоки слоеве на иридофорите. Milinkovitch твърди, че тези клетки, които съдържат голями и по-малко подредени кристали представляват значителна част от инфрачервените вълни. Това дава на хамелеон отлична защита срещу топлинно въздействие.
В бъдещите изследвания, учените планират да проучат механизмите, които обясняват развитието на нанокристални решетки в иридофорите, както и молекулярните и клетъчни механизми, които позволяват на хамелеона да контролира геометрията на тази решетката.

Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.