Филип бе се измъчил доста този ден и гласът му звучеше уморено:

– Когато живееш в съвременния свят си бомбардиран с послания с безмилостна неотложност. „Никога повече няма да намерите тази сделка!“ „Купете днес, утре ще бъде късно!“ „Вземете сега. Офертата е до днес“. И всичко това създава тревожност и безпокойство у нас.

Той крачеше неспокойно в стаята си въпреки умората.

– Ето Стефан твърдеше, че това е неизбежна реалност в света, в който живеем. Но трябва ли да се примиряваме по този начин с „неизбежната “ си съдба? Има ли друг начин?

Баща му, който влезе в стаята чу последните думи на сина си и отговори:

– Възможно е да живеем „всред едно изкривено и извратено поколение“, без да бъдем определяни от него. Всъщност не само е възможно да се предпазим от него, но ние сме поканени да покажем на света един напълно различен начин на живот.

– Как? Какъв живот? – Филип погледна баща си с надежда.

– Живот, който е свободен от постоянна тревога. В него се усеща съвършения мир на Божието царство.

Филип бе вперил поглед в баща си и жадно поглъщаше думите му .

– Ние светим в света, отдалечавайки тъмнината наоколо. Канейки хората в светлината на Божията любов, – продължи бащата. – Ставаме живи примери за промяната, която е възможна чрез Божия благодат.

– Да, но ние често се оплакваме и спорим с другите, – тъжно се усмихна Филип.

Баща му го потупа по рамото и добави:

– Лесно е да се откажем да се оплакваме, когато сме съгласни с човека или ситуацията. Не е трудно да избегнем спора, когато виждаме света през същата призма като отсрещния или вярваме, че преценката му е справедлива и правилна, но …

– Какво може да се каже за безбройните други моменти и ситуации, когато се чувстваме онеправдани или пренебрегнати? Или когато някой се застъпва за позиции, които намираме за обидни или обезпокоителни? – попита нетърпеливо Филип.

– В такива моменти е необходима вечна перспектива, – поклати глава бащата. – Хаосът и разногласията може да изобилстват в нашето общество, но трябва да се „хванем здраво за словото на живота“, като държим очите си постоянно фокусирани върху Христос, преживявайки мира и радостта, дарени ни от Него.

Митко обичаше да спортува. Кажеха ли му в училище:

– В събота ни предстои мач.

Той цяла седмица тренираше в задния двор на дома си.

Освен това проверяваше всяка част от униформата си.

Трябваше сам да се увери, че е изгладена и готова за работа.

Често спеше в униформата си в нощта преди мача.

– Трябва да съм сигурен, че ще се събудя и отида навреме, – казваше си той.

Каква детска наивност?!

Очакването е основен компонент и на духовната зрялост. То е свързано с най-дълбоките чувства на любов в нашите сърца.

Помислете си само, ако Митко не обичаше да спортува, щеше да остави униформата под някоя купчина мръсни дрехи. Родителите му трябваше на сила да го измъкват от леглото сутринта, за да отиде навреме за мача.

По същия начин, ако обичаме Исус, ние с радост ще се включим да служим в Неговото име.

Ако обичаме нашия Господ и най-голямото ни желание е да го почетем с благодарни сърца, ние ще „останем облечени за действие“, очаквайки нетърпеливо, търсейки начини да го почетем чрез нашите думи и дела.

Животът ни е изпълнен с безброй възможности да служим на Господ Исус. Това, което се изисква от нас, е да бъдем будни и внимателни към всеки подобен случай.

Когато сме погълнати от собствените си желания или грижи, които ни притискат в живота, тези възможности са пред очите ни, но ние не ги виждаме.

Трябва да се научим да се изпразваме от нездравословната загриженост за себе си.

Нека да открием свободата и радостта, които се намират в живота на активното, будното и внимателно служене на другите в името на Христос.

Даниела обичаше да придобива нови умения. Всеки ден взимаше уроци на телефона си по немски език.

Често Даниела заявяваше:

– Харесва ми да раста в познанието и да научавам на практика неща, до които мога да се добера. Малко ме плаши идеята да остана невежа за нещо.

И коя бе всъщност причината за това?

Тя самата даваше отговор:

– Това, че не знам нещо ме кара да се чувствам уязвима, невежа и незначителна, а знанието ми дава чувство на самоувереност и контрол.

Да, но …

Един ден Даниела осъзна:

– Аз съм постоянна всезнайка и обичам да съм права за всичко.

И това я стресна. Звучеше ѝ грозно и неприятно.

Тя разтърси глава и започна да разсъждава:

– Ученето е нещо добро, но със знанието идват много проблеми. Ако разчитам само на него, не уповавам на Бог. Освен това от многото си знание мога да се възгордея.

Желанието за знание и да бъдем винаги прави създава огромно изкушение да гледаме отвисоко на другите, които мислят или действат различно от нас, а това ще ни изолира от тях.

Гордостта и любовта не могат да съжителстват заедно.

За да обичаме като Исус, който като Бог знаеше всичко и въпреки това се лиши от статуса Си, за да служи, учи и спасява човечеството, ще трябва да ходим в Неговото смирение.

Да обичаме смирено като Исус означава да наситим всяко знание, което имаме, с Божията мъдрост и проницателност.

Само тогава ще можем състрадателно да се ангажираме с хората, да им задаваме въпроси и да ги ценим точно там, където са в тяхната радост или болка, и в техния грях или невежество.

Дани и Роси посетиха едно малко село далече в планината. Там се запознаха с Марта, която бе построила дома си от кал и клони. Бе направила и люлка от пръчки за своите деца.

В домът ѝ нямаше столове и маси. Марта приготвяше вечерята на колене пред импровизираното огнище, където пъхаше клони събрани през деня.

Тя събра децата си и започнаха да пеят хванати за ръце. Дани и Роси ги последваха.

Всички в малката колиба се радваха като едно семейство и излъчваха благодарност.

По-късно Дани сподели впечатленията си от това гостуване:

– Те така благодаряха, сякаш притежаваха света.

Роси се засмя:

– Радостта не зависи от обстоятелствата, а от това, което е в сърцата ни и как приемаме нещата около себе си.

– Е, да, – съгласи се Дани, – това семейство познаваше само своя си начин на живот и бяха благодарни и щастливи от това, което имаха.

– Днес се наслаждаваме на модерни удобства и на най-нови технологии. Храним се по три пъти на ден, дори и повече, но малцина от нас са се научили да бъдат доволни, – констатира тъжно Роси.

– Така е, – плесна с ръце Дани, – ние сме постоянно оплакващи се и мрънкащи хора. Добре е да бъдем като това малко семейство, което приемаше с благодарност, това което имаше.

Когато сме вкоренени дълбоко в Христос ние изобилстваме в благодарност.

Мая бе объркана:

– Нима от мен като жена в днешния век се очаква да жонглирам с много задачи, а в резултат на това да бъда стресирана, изтощена, постоянно заангажирана, ….?

Тя добре разбираше колко е претоварена една съпруга в съвременния свят, особено много, когато има и деца.

– Когато съм натоварена прекалено много, трудно определям колко време и енергия трябва да употребя за всяка област от живота си, – призна си Мая. – Изпадна ли в такова състояние не вземам качествени решения, трудно ми е да водя смислен разговор.

От гърдите ѝ се изтръгна вопъл:

– Кога ще се наслаждавам на живота, който ми е даден?

Тя имаше враг, който се възползваше от уязвимостта ѝ. Неговата цел бе да я докара до състояние на изтощение и умора всеки ден от живота ѝ.

Ако успееше да я разсее, той открадваше „изобилието“ от живота ѝ. Лишаваше я от радостта и надеждата, разрушаваше мира ѝ.

Той не можеше да промени утрешния ден, но днешния успяваше да обърка с голямо удоволствие.

Мая се усмихна:

– Дяволът е майстор лъжата и разсейването. Той не ме изкушава с нещо очевидно, като компромис. Тактиката му на съблазняване е да предлага неща, които изглеждат добри, за да ме отвърне от Божието вечно най-добро за живота ми.

Тя плесна възторжено с ръце и продължи монолога си:

– Не съм създадена да се тревожа и да пропилявам живота си в постоянна заангажираност? Бог ме е създал за радост, мир и вечно въздействие, а не за временни разсейвания.

Мая поклати глава:

– Може би е време да направя някои промени в живота си.

Знаете ли, че Бог има противоотрова за изтощението?

Той предписва тайната на „пребъдването“ в Него, за да излекува уморената ти и изтощена душа.

Силата винаги идва от почивката , а не от ненужната и непрестанна дейност.

Когато постоянстваш в присъствието на Христос и Му позволиш да нашепва в ухото ти Своя чудесен план за всеки ден, час и дори за конкретните моменти от деня ти, тогава Неговите славни плодове ще бъдат красиви и вкусни в добре напоения ти живот.

Трябва да намерим тихи моменти в шумния си живот, за да започнем да чуваме тихия глас на Отец.