Това може да не е характерно за повечето църкви, но в тази за беда се случи.

Нямаше достатъчно доброволци за различни дейности и ето какво направи ръководството на църквата.

Обърнаха се към близкия център, произвеждащ роботи по поръчка.

На следващата неделя хората бяха посрещнати на вратата на църквата от армия роботи.

Те бръмчаха с причудлива, изкривена интонация:

– Приветстваме ви човешките форми на живот, които се покланяте.

– Надяваме се да намерите радост във вашия Създател чрез усилване на звука.

– Наслаждавайте се на дългите речи на люде, които идеално са контролирали космените си фоликули.

Всеки влизащ в църквата бе поздравен не само с думи, но и с ръкостискане.

За съжаление късите разговори с роботите се оказаха доста трудни.

След богослужението повечето хора гледаха да се измъкнат през задната врата, но там бяха посрещнати от любвеобилни хуманоиди направени от въглеродни влакна, които им пожелаха:

– Благословена седмица.

– Пак заповядайте в тази църква.

Въпреки, че повечето се смутиха от посрещането и изпращането на внедрените машини, притокът на любопитни в църквата се увеличи.

Тинейджъри предложиха нова възможност, с която очакваха да привлекат повече от връстниците си:

– Нека следващата неделя да ни поздравяват динозаври на вратата.

Възрастните клатеха уморено глави и си казваха:

– Май сега е нашият ред, да стоим на вратата, да посрещаме и изпращаме хората.

Е, така става като не на място се внедряват съвременните технологии.

Данчо и Габи водеха непрекъснато спорове за количеството книги. Той иска в дома си да има повече книги, а тя по-малко.

Данчо често повтаряше:

– Аз обичам знанието, а тя ми краде радостта.

Когато Габи видеше купища книги натрупани в офиса, спалнята или хола, шумно въздишаше:

– Трябва да махнеш тези книги от тук.

– Не, какво говориш?! Просто имаме нужда от повече рафтове, – застъпваше се Данчо за книгите си.

Един ден той се опита да я убеди:

– Знаеш ли, че хората с повече книги в къщата си имат деца, които се справят по-добре в училище и в кариерата си?

Габи го погледна намръщено, скръсти ръце пред гърдите си и застана войнствено.

– Какво означава това? Нима не обичаш нашите деца? – предизвика я Данчо.

Тя продължаваше да се мръщи и да му се заканва.

Тогава той опита по друг начин:

– Ти знаеш, че християните се наричат ​​„хора на книгата“. Може би това ще те склони, да имаме повече книги в дома си?!

Но това не промени мнението и войнствената стойка на Габи.

Данчо се оттегли от полесражението и започна да си мърмори под носа:

– За съжаление има една доста добра история, която противоречи на позицията ми в спора. К. С. Луис веднъж е казал, че ще имаме библиотеки на небето, но те ще се състоят само от книгите, които сме раздали на земята.

Той въздъхна и добави:
– Е, може би тя е права.

Днес на Хари в нищо не му вървеше. Сякаш Самият Бог бе срещу него.

Ето седя цял час пред лекарския кабинет, докато дойде лекарят.

В него бушуваше всичко:

– Как може този да не съобразява с графика на другите хора. И това ми било лекар.

Изведнъж нещо затрептя като червена лампа в Хари. И посоката на мислите му се отклони в друга посока.

– Може би трябва по-добре да използвам това време, вместо да се ядосвам.

И Хари се почеса по главата.

– Например, какви въпроси да обсъдя с лекаря. Би било интересно да помисля за нещата, които ще правя през седмицата. А защо да не се помоля за Пешо, той ми се оплака, че е много депресиран. На децата ми скоро им предстои състезание, не е лошо да се помоля и за тях.

Лицето на Хари се разведри и в него настана мир.

Тази промяна в мислите, може да попречи да се появи в живота ви въпроса: Защо?

Просто приемете за някои неща, че нямат отговор и продължете напред.

Да, все още има болки за преодоляване, но разберете, Бог иска най-доброто за вас. Той се старае, да ви покаже, колко сте ценни.

Почнете да гледате на случващото се по друг начин и няма да загубите мира и радостта си.

В един малък град имаше много магазини за дрехи, обувки, мебели, книги, ….., но един от тях бе доста странен.

В него се приемаха счупени и повредени вещи, а срещу тях получаваха нови или каквито им бяха необходими.

Там можеха да се разменят не само вещи, а и лошо отношение с добро, провали с милост, безпокойство с надежда, бреме с радост и мир, ….

Този магазин бе винаги отворен, а продавачът бе винаги на разположение на клиентите. Дори можеха да си поговорят с него.

Лошото бе, че повечето хора не знаеха, че съществува, За това трупаха стари неща, които не им трябваха и не биха използвали.

Ех, да знаеха!

Малкото, които знаеха за този чуден магазин, казваха на други:

– Не трябва да задържате това, което не работи. Идете в този магазин и го разменете. Ще получите нови и по-качествени неща.

Тези, които се съмняваха говореха обезсърчително:

– Може би там трябва нещо да се доплаща или да се прави!

– Не, не е нужно, – казваха тези, които познаваха и самия продавач. – Там всичко е безплатно. Просто трябва да си го вземете.

Повечето смятаха:

– Това е някаква реклама.

– Кой ще е толкова луд да даде вземе нещо негодно и да ти даде ново?

Посетилите този магазин настояваха:

– Отидете и се убедете сами.

Но повечето клатеха глава и не отиваха. За тях това бе невъзможно. За това трупаха счупени и ненужни неща и едва се оправяха из лабиринтите образували се от този боклук.

Крум не бе силен в математиката. Колкото и да се стараеше все нещо не правеше както трябва.

За негова радост учителят му Григоров бе търпелив човек. Той наблюдаваше напъните на своя ученик и не бе безразличен към старанието му.

Един ден Григоров каза:

– Круме, ако не можеш да разрешиш проблемите си, ела при мен и аз ще ти помогна.

И така се започна. Поизтърка се паркетът от масата на Крум до учителската.

Ученикът дълго време не се справяше със задачите, но той вярваше, че ще успее, защото бе поверил проблема си на човек, който знаеше как да го разреши.

Направете същото.

Занесете проблема си при Господа и Му кажете:

– Ти каза да възложа грижите си на Теб. Ще ме подкрепиш ли?