Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.

Познаваме ли я добре? Или очакваме да ни връхлети и гледаме как се потвърждават негативизмите на околните. Някои от тях дори не знаят какво означава да си стар. За тях е достатъчно да чуят охканията и оплакванията на по-възрастните, за да заключат, че това е неприятен период от живота на човека.
Но дали това е така?
Глупаво е хората да смятат, че възрастта върви ръка за ръка с изкривявания, съсухреност, немощ, бастун, очила, ревматизъм и забравяне.
Това е нелепо!
Възрастта няма нищо общо с това.
Нормалната старост означава сила, красота, радост, решимост, ясен поглед и крайници без болки.

Обзалагам се, че сте много заети в работата си. Вчера, днес и утре. Вероятно ви плащат много, но за тези пари те купуват живота ви. Помислете колко време прекарвате с близките и любимите на сърцето ви?
Изобщо не мога да повярвам, че трябва да работите толкова много, за да свържете двата края. Вие работите, за да удовлетворите вашите желания. Но имайте предвид, че това е един порочен кръг,- колкото повече пари изработвате, толкова повече ви се иска да имате и още повече работите, за да получите още повече финансии.
Но все някога достигате до момент, когато се питате: „В действителност нужна ли ми е толкова тази блуза или тази кола? Заслужава ли си заради това да пропусна първото изпълнение на дълго репетиран танц на дъщеря си или спортното състезание, в което участва сина ми?“
Направих си сметка. Ако доживея до 75 години, като знам, че всяка година има по 52 недели, ще имам на разположение 3900 недели. Доста от тях съм преживяла и да кажем ми остават още 1000. Какво ще направя с тях?
Разбирайки, че неделите в моя живот намаляват, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот. Няма по-силно средство да се вразумиш от това, като гледаш как намаляват пропуснатите дни и възможности в тях.
За това всеки следващ ден се превръща в подарък за мен. Приемам го с благодарност и дарявам близки и познати с любов и радост.
Това е единствения начин да изживея живота си, без да съжалявам за пропуснатото!

Свърши старата 2012 г., която бе за мен и някои от вас преломна. Всичко се мени…света, подходите, стратегиите. Старите инструменти не работят, появяват се нови…..
В началото на 2013 г. бих искала да ви поздравя с това, че оцеляхме от още един край на света, изкарахме още една година, за която навярно ще си спомняме с усмивка. Такива моменти трябва да се оценяват, това е част от живот ни. Бих ви пожелала по-хубави моменти, но не забравяйте, вие сами ги създавате.
Определихте ли целите си за следващите 365 дни? Това е много важно!
Ако вие не знаете, какво искате да постигнете, няма да знаете към какво се стремите и няма да можете да определите дали сте достигнали целите си. Затова намерете време и сериозно помислете към какво ще се насочите през Новата година.
Бедността не е диагноза. Незнанието в различни области не подлежи на съд, но липсата на време, това вече е ваш избор.
Нека направим правилния избор. Нека да повярваме в предстоящите си постижения, които са възможности за нас, в този живот и то само веднъж.
Бъдете благодарни за всичко! Запомнете, колкото повече радост носим в този свят, толкова повече ще бъдем благословени. Повярвайте, това работи!

В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.