Един царят казал на отшелник:
– Искай от мен, каквото желаеш и аз ще ти го дам!
Отшелникът казал:
– Дай ми безсмъртен живот, вечна младост, неизчерпаемо богатство и радост, която не се засенчва от всяка скръб.
Царят отговорил:
– Над тези неща нямам власт.
– Тогава ме остави на мира – казал отшелникът. – Аз ще искам това от Онзи, който е в състояние да ми даде всичко това.

Навярно ще се съгласите с мен, че красотата е субективно понятие, даже в рамките на обществото.
По-рано на мода са били по-пълните, закръглени и с бледи лица момичета, а сега – тънките, с лек тен и не толкова кръгли лица. Всяка страна си има свои критерии за красотата, но въпреки всичко жените се опитват да влязат в някакви определени рамки, съответстващи на някакви стандарти, за това те често не харесват външността си и се опитват да я изменят, а трябва да се разделят със своите комплекси.
Всъщност, истинската красота на жената е нейното вътрешно състояние.
Когато тя започва да се чувства като жена, изпълнена с хармония и радост, тя става необикновенно красива и привлекателна за хората около нея.
Една от грешките, които допуска една жена е да забрави за себе си и че тя все пак е жена. Ако си се родила жена, то бъди жена прекрасна, вдъхновяваща и сияеща.
А какво се получава в същност?
Некрасиви, като вятър се носим забързани към работата, цял ден се въртим като хамстер в колелото и вечерта падаме изтощени, опитвайки се да решим всички проблеми, защото мъжът ни не желае или счита, че не може да се справи правилно с тези въпроси……
Когато играем мъжки роли, гибим същността си като жена.
А не е ли по-добре така?
Събуждате се с усмивка на лицето. Поглеждате в огледалото и виждате там прекрасна и щастлива жена, достойна за всичко най-хубаво. Позволете си да бъдете слаба и с удоволствие приемайте помощта от мъжете около вас. Така всеки ден ще улавяте нежните и възторжени погледи на любимия.

Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

Един ученик отишъл при своя духовен наставник и го попитал:
– Учителю, Вие ме съветвате всеки ден да повтарям фразата: Аз приемам с радост моя живот“. Аз я повтарям всеки ден, усърдно и доста често, но защо нищо не се променя? Какво да правя?
Учителят мълчаливо поставил пред младежа първите попаднали под ръката му предмети – лъжица, чаша, свещ и казал:
– Кое от тях избираш?
– Лъжицата, – казал ученикът.
– Сега го кажи пет пъти, – помолил го учителят.
– Аз избирам лъжицата, аз избирам лъжицата, …. – и така пет пъти младежът повторил фразата.
– Ето виждаш ли, – казал учителят, – можеш и милион пъти на ден да казваш, че избираш лъжицата, но тя няма да стане твоя. Трябва да протегнеш ръка и да я вземеш.

Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….