Срещата между Васко и Дамян стана случайно. Дълго време двамата не бяха се виждали, а по-рано често беседваха и разнищваха злободневни въпроси.
Сега обмениха информация за изминалите години и … Васко започна отново да чопли, както преди:
– Възприемаме се като много важни и далновидни.
– Така е, – съгласи се Дамян, – Вярваме в научни теории, четем списания изпълнили страниците си с новите постижения на нашето време.
– Ех, – въздъхна Васко, – тайно или явно се присламчваме към твърдението, че човечеството е еволюирало интелектуално и че сме много по-добри от нашите простодушни, суеверни предци.
– Присмиваме им се, че са се кланяли на създадените от тях богове. А ние какво правим?
Васко плесна с длан коляното си и добави:
– Ние се покланяме на по-фини, но също толкова фалшиви богове. Като започнем с работохолизма ….
– Нима безкрайните ни напъвания ще ни донесат някакво удовлетворение?
Васко продължи да изброява:
– Легализма ….
– Да бе, да се представяш за по-добър, отколкото си и да се представяш безупречно, сякаш това ще ти донесе мир в душата, – махна с ръка Дамян.
– Интелектуализма …., – тъй като този път Дамян си замълча Васко продължи. – Дали наистина сме толкова умни, колкото се мислим?!
– Да не говорим за материализма, – плесна с ръце Дамян. – Някакво си там притежание ще ни донесе голяма радост. Как ли пък не?!
– Започваме да се покланяме на фалшиви богове, – поклати глава Васко, – когато разменим истината с лъжата.
– Истината на Библията не се променя с обстоятелствата в живота ни, – наблегна Дамян.
– По-скоро тя разкрива и отстранява всяка лъжа.
– Да, – съгласи се Дамян, – само Истината ще ни направи свободни.
Двамата стари приятели трябваше вече да се разделят, защото и времето напредна, но си обещаха пак да се видят отново и да си поговорят по-дълго.
