Един собственик попитал свой работник:

– Защо толкова често въздишаш и със сълзи се молиш. Щом си спасен би трябвало да се радваш?!

– Да господине, – казал работникът, – но когато сме на лов, след коя птица бягаме, за живата, но ранена или за убитата?

– Разбра се, че за живата, – казал собственика.

– Така е и с мен, – продължил работника, – чрез благодатта на Бога, оживяха за Исус Христос, но сатана понякога може да ме нарани, а след това ме преследва, за да ме хване в мрежата си. Така че аз въздишам и се моля на Господ да ме избави от преследването. Който е мъртъв в греха, сатана не го преследва, защото той вече му принадлежи.

Изненадал се собственикът от такова заключение и се видял мъртъв за Бога и без Христос.

Вие живи ли сте за Бога? С Христос ли сте или без Него?

За света освобождаването на престъпника е винаги опасно, но такъв простен и освободен в Христос, за никого не е заплаха.

В Исус Христос християнина има любов, която никога не се изчерпва; живот, който никога не свършва; правда, която не се осквернява; мир, който надминава всеки разум; покой, който не се нарушава; радост, която не намалява; надежда, която, която не се смущава; слава, която никой не може да затъмни; светлина, която никога не угасва; щастие, което не спира; сила, която не отслабва; чистота, която с нищо не може да се замърси; красотата, която никога не избледнява; мъдростта, която никога не подвежда; извори, които не пресъхват.

Нека винаги да пребъдваме в Христа Исуса, нашия Господ!

Кучетата са безрасъдни, както и хората. Това се получава при силна умора. Тогава стават невнимателни. Ако животните загубят самообладание, те стават безразсъдни и взимат импулсивни решения.

Човек често проявява самообладание по време на опасност. При преумора границата на самообладанието се понижава, а това води до рискуване и опасни ситуации.

Например, уморен ученик след училище може да премине пътя на непозволено място поради невнимние.   Уморен работник или човек затормозен от проблеми в офиса може да включи чайник без вода.

В научната работа на Холи Милер е показано, че има пряка зависимост между преумората и необмисленото поведение. Пониженото ниво за самосъхранение и самообладание на фона на умората кара хората и животните да рискуват своето здраве, а понякога и живота си.

Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината  обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.

Руските политици смятат, че хората с висше образование са твърде много. Според тях това, че руснаците имат диплома, отрицателно въздейства на икономиката. Сега в Русия се наблюдава недостиг на работници. Всички се стремят да бъдат ръководители.
Според политиците, родителите трябва да приветстват решението на децата си, да не получават дипломи срещу пари, а да се трудят там, където са се трудили бабате и дядовците им.
Икономиката плаче, за хора в конкретни области, предимно за работници със специфични умения.
Сравнявам ситуацията в България и не намирам нищо по-различно. Интересно, натрапената максима: “ Учи, за да не работиш“, колко трудно би се изтръгнала, та това е наслоявано с години. Претенцията, че щом толкова много си учил, те обвързва с желанието да се реализираш на „по-добро място“.
Работа има всякаква, но за нея не достига желание и квалификация. На повечете места в страната и такава не се предлага и повече хора се концентрират към големите градове с наличие на работа, а там конкуренцията е още по-голяма.
Лесно е да работиш някъде по 8 часа, въпреки че тази граница я премахнаха, уж по споразумение между работодател и работник, но какво ще кажете за работа в живитновъдството или селското стопанство. „О, не това не е за мен, неотклоно там и нямам много свободно време“.
За да се влеят нови сили в дадено производство или селското стопанство е необходим стимул. Как….., пари няма?!

По време на експедицията в Арктика, група от учени и работници попаднали в снежна буря. Заблудили се и започнали да губят сили.
Един от работниците забелязал подветрената стена на склона и предложил с ръце да изкопаят в снега отвор, в който да прекарат,  докато бурята затихне. Всички започнали усилено да ровят замръзналия сняг.
– Всичките знания, които притежавам, – простенал един от учените, – сега съвсем не са ми полезни.
– По-добре забравете всичко, което знаете и копайте по-бързо, ако искате да останете жив! – казал един от работниците.