Известният пианист А.Г. Рубинщайн казвал:
– Ако по някаква причина не се упражнявам един ден аз го усещам, ако не се упражнявам два ден забелязват приятелите ми, но ако правя това три дни го забелязват слушателите ми.
Всеки знае правилото, че само с постоянна практика може да се постигне съвършенство. Ние знаем какви последици очакват тези, които престава да практикува в коя да е от тях избрана област.
Ако ние ежедневно не се упражняваме и не усъвършенстваме духовното си състояние, какъв ли ще бъде ежедневният ни живот?
Нашата отговорност е да извършим точно работата, която ни е поверена. Да се трудим от сърце за Господа, означава все едно, че Той ще идва всяка вечер, за да види, какво сме направил през изминалия ден.
Ако искаме да сме радостни и силни християни, трябва веднага да се заемем с работа и да не пропускаме нито един ден, в който чрез делата си можем да прославим Господа.
Една от най-разпространените грешки е чакането. Когато станеш готов, тогава….., но ти никога няма да бъдеш абсолютно готов. Понякога сме усърдни без да прилагаме знания, но по-лошо е ако знаеш, как да го направиш, а не го правиш.
Трудът е страж на добродетелите.

Сомалийски емигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек, който вижда и му казал:
– Благодаря ви, господине. В Германия ми позволиха да живея. Тази страна ми даде подслон, пари за храна, безплатно медицинско обслужване, безплатно образование и никакви данъци.
Минувачът казал:
– Вие грешите, аз съм афганистанец.
По-нататък мъжът срещнал друг човек и му казал:
– Благодаря ви, че Германия е такава красива страна!… и т.н.
Човекът казал:
– Аз не съм германец, аз съм от Ирак.
Новодошлият продължил нататък. На следващия срещнат разтърсил ръката и казал:
– Благодаря ви за прекрасната Германия!
Човекът вдигнал ръце и казал:
– Аз съм от Пакистан, а не от Германия.
Накрая емигрантът видял една мила дама и я попитал:
– Вие германка ли сте?
Тя отговорила:
– Не, аз съм от Индия.
Озадачен сомалиецът я попитал:
– А къде са германците тогава?
Индийката погледнала часовника си и казала:
– Навярно на работа….?!

Едно момче попитало баща си:
– Какво е „алтернатива“?
Бащата помислил известно време и започнал да обяснява на сина си:
– Представи си, че си пораснал и искаш да се заемеш сериозна с някаква работа. Купуваш кокошки. Те ти носят яйца. В определен срок ти се излюпват пиленца и ти придобиваш много кокошки. Ставаш богат собственик на птицеферма. Имаш автомобили, коне…..
– Татко, но аз искам да зная какво е „алтернатива“.
– Нали това се опитвам да ти обясня, сине, – продължил бащата. – Ти си богат, но изведнъж наводнение залива фермата ти. Ти губиш всичко, твоите пилета ще потънат, защото са глупави птици и не могат да плуват.
– И какво е алтернатива, татко?
– Алтернативата, сине мой в случая са патките.

В едно село живял един старец. Той носел обикновени дрехи и никога не стоял без работа. Зеленчуковата градина ще прекопае, ще почисти обора, ще помете двора, дърва ще събере……
Той имал трима сина. Живели бедно, но в мир и съгласие. Синовете помагали на баща си във всичко, но някъде дълбоко в тях се таяла болката, че те са млади, работят най-тежката работа, а живеят бедно. Но те не могли да противоречат на баща си. Той ги учел на скромност, да са доволни и в малкото и да виждат радост и в обикновените неща.
Дошло време и старецът се приготвил да напусне този свят. Събрал синовете си и им дал по една торба жълтици, които дълго време събирал за тях и отново им напомнил,, че не трябва да ламтят за много, а да са доволни и от малкото, което имат.
Синовете виждайки, че баща им умира, вместо тъга в тях изплувала черна злоба, която бавно и постепенно зреела през всичките години до сега.
Синовете погребали баща си и се отправили на път за „приключения“.
Единият от тях бил нападнат в гората от разбойници, които му взели всичко. Когато изтичала кръвта от нанесените му рани, той си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Вторият отишъл в кръчмата и започнал да пие до самозабрава. Умирайки, той също си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
По-малкият син се пристрастил към игрите и загубил всичко, което имал. Замръзнал и гладен той си спомнил също думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Ако бяха послушали баща си, щяха да преумножат това, което имаха.

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.