Живял някога един мързелив момък. Той се скитал от място на място и нищо не му харесвало. В нищо не можел да изпита удоволствие.
„Какво е това удоволствие?“ – мислел си един ден той. И решил да иде да го потърси.
След известно време видял един селянин, който копаел.
– Дядо, можеш ли да ми кажеш в какво мога да намеря удоволствие? попитал го момакът.
– Зная това, – казал старецът, без да прекъсва работата си, – но ако говоря с теб, няма да мога си свърша работата.
– А ако аз работе вместо теб, ти ще можеш ли да ми кажеш тогава? предложил младежът.
– Добре.
Юношата взел лопатата и започнал да копае. Слънцето изгорило гърба му, тялото се покрило с пот, но той бил толкова нетърпелив, да узнае как да откриете удоволствието, че продължил да работи.
Старецът седнал под дървото и наблюдавал момъка. Минали час, два и старецът го повикал:
– Ей, момче, почини си малко!
Юношата хвърлил лопатата и седнал до стареца в прохладната сянка. Старецът предложил на младежа вода и той пил
– О, колко е хубаво!Това е цяло удоволствие! – неволно възкликнал момакът.
– Вярно е, – потвърдил старикът, – това е истинското удоволствие! Ако ти запонеш да се трудиш, ще започнеш да изпитваш удоволствие, от това, което правиш.

Ел Пепе е наречен „най-бедният президент в света“, тъй като 90 процента от заплатата си на държавен глава той дава за благотворителност. Той е аскет, вегетарианец и бивш партизанин, член на бунтовническа единица, вдъхновен от идеите на кубинската революция. Както и по времето на Фидел, той е бил арестуван, явил се пред съда, но в крайна сметка спечели. По време на ареста получил шест огнестрелни рани.
И в продължение на много години си остава един от най-уважаваните политически лидери в Латинска Америка. Дори враговете му признават, че под негово ръководство лошо в страната е станало по-малко, а коефициентът на безработица – по-нисък.
Лидерите на страните от Латинска Америка са много по-различни от колегите си в Европа и Азия, те се различавт по своята харизма, екстравагантност и национален колорит.
На фона на латиноамерикански лидери разко се отличава президента на Уругвай Хосе Мухика Алберто Кардано! Или просто Пепе, както ласкаво го наричат уругвайците.
Мъдър, открит, добър човек, на вид като любящ дядо, той действително се явява лидер на своята нация и предизвиква искрено възхищение в чужденците.
В интервю с руски журналисти Хосе Мухика заявил, че е време да започнат да се грижи не само за бедните, а и за нещастните. Признал е, че политиците не винаги могат да решат тези проблеми на съвременното общество, като нещастие и самота.
В едно интервю Мухика казва: „Аз не знам дали ще може да направи хората щастливи, но ги призовавам да  не позволяват на себе си да се страхуваш от живота, младост … за да не се чувстват притиснати в ъгъла, остарели и изтощени, без да познават всичко красиво, което е в живота. Това е почти чудо!
В живота има и престъпността и наркотиците, които го развалят.  Трябва да се грижим за физическото си здраве и да пазим псикиката си.  Необходимо е да има достатъчно време, за работа, но трябва да се намери време и за живот, но не бива да се намесваме в живота на другите хора. Виждам, че днешните хора в общество живеят без надежда. Въпреки, че имаме достатъчно материални блага у нас, в големите градове самотта унищожава хората, наранява ги…. Самотните хора са много, а самотата е по-лоша от бедствие.“
Този мъдър човек има желание да достигне до това и следващото поколение и да им изкрещи: „Не позволявайте да ви ограбват живота!“ За да живее, човек трябва да работи. Ако не работи, на чия сметка ще живее? Животът на паразита не е достоен живот. Но не може да се живее само, за да се работи… Не трябва да се забравя за културта, за околнта среда. Ако заседнем в опустушителното насилие, съществуващо в областа на потреблението, ние ще погинем. Всичко това е залегнало в желанието и „мисията“ на Мухика.

От време на време се натъквам на истории за събития, които не могат да бъдат обяснени по естествен начин – за хора, които внезапно са се притекли на помощ в трудна ситуация или предупреждават за надвисналата опасност. Тези събития могат да бъдат обяснени само чрез намесата на Божиите ангели.
В Библията, ангели понякога вземат видима форма – като, например, в историята за раждането на Исус. Но обикновено вършат своята работа,  оставайки невидим и непризнати. Те никога не привличат вниманието към себе си, а винаги сочи към Христос.
К. С. Люис е казал, че ние често правят две грешки срещу сатана или го подценяваме, или преувеличаваме неговото значение.
Същото може да се каже и за ангелите. Да не забравяме за тях. От друга страна не бива да им се покланяме или прекалено много да им отделяме внимание.
Вместо това, нека благодарим на Бога за Неговите ангели, които невидимо бдят над нас.

Това действие доста често ни създава главоболие. Или се промушва част от нишката и конеца се разнищва, или изобщо не може да се вмъкне.
Но за всяка работа си има умение. А, когато човек го научи всичко става лесно и без напрежение.
Пробвайте следния съвет и неговата последователност при изпълнението и вярвам, че няма да се затрудните да вденете дебел конец от прежда в ухото на игла.
1. Вземете лист хартия и отрежете от нея тясна лента.
2. Сгънете хартиената лента, кадо държите в нея нишката.
3. Малкият остър ъгъл образуван от сгънатата лента, в който се намира нишката,  лесно се промушва през ухото на иглата.
Това е всичко. Пробвайте!

Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.