Учени от Германия и Обединеното кралство, предложили използването на система от магнитни и електрически платна за спиране на пътуващите в междузвездното пространство апарати.

Космическа станция, която е в състояние да пътуват до други звезди и да предава на Земята данните, трябва да има скорост сравнима с тази на светлината.

Очевидно, първите междузвездни пътешествия ще бъдат транзитни, тъй като високата скорост на апарата няма да му позволи да влезе в орбитата на звездите или екзопланетите.

В същото време, за да събира по ефективни данни междупланетните станции трябва да забавят своята скорост. Учените предлагат това да се направи чрез магнитно платно.

Това ще позволи използването на статично магнитно поле, за да се отклонят заредени частици, изграждащи звезден вятър. То ще е особено ефективно за намаляване на високата скорост на станцията.

Според учените, използването на система от магнитни и електрически платна, ще даде възможност по най-добрия начин, да се извършват междузвездните пътувания.

Например, за да се ускори до 15 хиляди километра в секунда, което е еквивалентно на пет процента от скоростта на светлината, на кораб с тегло 8,250 кг ще му трябват 29 години. Ако системата се използва само електрическо платното, ще ѝ отнеме 35 години, а само на магнитно – 40 години.

Наскоро руският бизнесмен Юри Милнер и британският физик Стивън Хокинг са обявили началото на съвместната си работата за създаване и изпращане на спътника на α Кентавър.

Инициативата, наречена Breakthrough Starshot, може да стане първата мисията, с апарат направен от човека, към друга звезда.

Виктор, Жоро и Владо бяха млади мъже, но вече имаха семейства и по едно дете. Бяха приятели от деца. Ожениха се, но дружбата им не се разпадна.

Те често се срещаха след работа в близкото заведение. Споделяха проблемите си и се опитваха в тежките ситуации, да се окуражават взаимно.

Днес разговорът им основно се въртеше около възпитанието на децата.

– Ролята на бащата в живота на детето е не по-малка от тази на майката, – каза Жоро. – Това не бива да се забравя.

– Ако участваш във възпитанието на детето си, – допълни мисълта на приятеля си Владо, – то това ще повлияе на характера му в бъдеще. Доказано е, че деца, в чийто живот активно участва бащата, растат по-спокойни и уверени.

– Добре де, – намръщи си се Виктор, – жена ми сега излезе в отпуска  по майчинство заради малкия. Трябва да се издържа семейството, а и разходите се увеличиха. Какво друго ми остава освен да работя повече, за да печеля пари? Вечер се връщам уморен и съвсем не ми е до това, да се занимавам с детето.

– Помисли добре, – погледна го остро Владо, – ако не разполагате с достатъчно пари, опитайте да съкратите някои от разходите си. Ако не се уморяваш от прекомерно много работа, ще имаш достатъчно сили да обърнеш внимание на детето си

– Да съкращавам разходи? – Виктор подскочи. – Жена ми такъв скандал ще вдигне …

– Е, щом толкова се налага много да работиш, поне в почивните дни прекарай време с детето си, – опита се да го насърчи Владо.

Виктор махна с ръка, той самият не виждаше как може да стане това.

– Вие знаете, че скоро ми се роди момче, – започна неуверено Жоро, – много се радвам, че е здраво и жизнено дете, но аз нищо не знам за децата. Искам да помогна на жена си, но се страхувам, че ще направя нещо, както не трябва. И така се гмурвам още по-дълбоко в работата си, поне да изкарам необходимите средства за семейството.

– Не трябва да изпускаш момента, – обади се Владо, – щом си решил да се грижиш за детето си, не трябва да се страхуващ от нищо. Ако си толкова несигурен, прочети нещо за това или наблюдавай какво прави жена ти. Остави съмненията, важното е желанието.

– Лесно е да се каже, – въздъхна тежко Жоро.

– За моя малкия съм измислил много игри, – весело започна Владо, – Чета му приказки, казвам му стихотворения, които си спомням от моето детство. Каквото и да правим двамата, винаги ни е интересно. Най-напред мислех, да изчакам малкия да порасне, а след това да се занимавам с него, но като се върна от работа виждам, че жена ми е много изморена. Трябва да я отменя, та малко да си почине. И тогава се заех сериозно, започнах да измислям занимания за нашия малчо и се получи, дори е много забавно. Сега ще тръгвам, защото той ме чака с нетърпение.

И Владо бързо се отправи към вратата.

– Ще опитам и аз като него, – въодушевено каза Жоро и се надигна да си върви.

– Игри, забавления, – засмя се Виктор, – за тях да мисли майка му. Аз ще им доставям пари, пък двамата с майка си каквото искат това да правят ….

– Я се стегни, – скастри го Жоро. – После да не се чудиш защо синът ти прави така, а не както трябва.

Виктор махна небрежно ръка и си помисли: „Не всички могат да бъдат идеални бащи. Но Жоро е прав, трябва да внимавам, после да не си късам главата …“

Това е един от примерите на човешко поведение, където създателят умолява хората да помислят, преди напълно да се потопят в работата си.

Този паметник е построен в стената на голям бизнес център, като знак за сериозните усилия на трудещите се напълно отдадени на работата си.

Човекът е проникнал с главата си в стената и обратен път няма. Сега той не се нуждае от костюм или диплома. Измъчва себе си до състояние на невъзможното.

Бил е на път дни наред, недоспал и гладен. Да, той е постигнал всичко, а може и да не е могъл.

Но идва моментът, когато няма повече сили и работата е станала истинско изпитание. Тя е взела всичко, започвайки от здравето и свършвайки с така необходимата ни топлина и любов.

В сърцето е останало само празнотата, нищо не носеща в себе си, лишена от всякакъв смисъл.

Пазете се от прекомерно натоварване. Не допускайте работата ви в живота да се превърне в заплаха за вас.

Рано сутринта Росен бе излязъл на балкона, за да изпуши една цигара. Погледът му бе привлечен млада, добре облечена дама.

Тя държеше пакет с боклук и вървеше по мостчето над малкото езеро. Вероятно отиваше на работа.

Изведнъж тя замахна с ръка и хвърли пакета в езерото, но той не падна във водата, а на брега. С каменно лице и бърза походка младата дама продължи пътя си, все едно нищо не се бе случило.

„Никой не ме видя, – успокои съвестта си жената. – Нека докажат, че аз замърсявам езерото. Навярно и другите го правят“.

На десетина крачки след нея вървеше доста подвижен възрастен човек. Без всякакви емоции, той взе изхвърления пакет с боклука, догони дамата и ….. изсипа цялото му съдържание върху главата ѝ, а след това продължи пътя си.

От косите ѝ потече нещо подобно на майонеза и кетчуп. По дрехите ѝ бе полепнало сладко. Черупки от яйца бяха кацнали на рамото ѝ, а на едната ѝ обувка бе капнала някаква доста мазна течност.

Квартала се огласи от дивите крясъци и ругатни, излизащи от устата на „културната“ дама.

– Идиот, ще те дам под съд! Ще кажа на моя Вальо и той ще те спука от бой ….

Човекът изобщо не обърна внимание на заканите и заплахите ѝ.

„Колко добре започна този ден, – усмихна се на себе си възрастния човек“.

Росен също се засмя, но не само той, а тези, който бяха видели случилото се от прозорците на апартаментите си ….

В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.