Тези осемнадесет езера сенамират  в едно от най-сухите места на планетата. Общата им площ е около 628 квадратни километра.
Местоположението на водоемите позволява да се видят невероятно контрастиращи пейзажи.
Тази система от езера е разположени в Република Чад, в областта Енеди, а около нея има безкрайните пясъци. Тя включва не само сладководни водоеми, но и солени. Всички езера съществуват благодарение на наличие на подземни източници.
Въпреки обединяващото име „система“, тя е разделена на две групи отдалечени на разстояние от около четиридесет мили.
Унианга – Кебир обединява четири солени езера. Концентрацията на сол в тях е толкова висока, че там живеят само няколко вида организми и водорасли.
14 езера са обединени в друга група. Те са сладководни. Факта, че голяма част от повърхността е покрита с тръстика, пречи на изпарението на водата. Чистотата на тези езера води до много по-разнообразна фауна.

Благодарение на Интернет ние научаваме някои истории станали с хора, макар те да са се случили преди десетилетия. Така и аз научих за френски електротехник, който решил през 1993 г. да прекоси на своя Ситроен мароканската пустиня.
Тогава 43-годишния Емил Лирай не обичал да прекарва времето си застопорен на един стол. За това французинът решил да покори африканските пясъци.
Малко след старта автомобилът му се счупил и се превърнал в една безполезна колекция от резервни части.
Най-лошото било, че най-близко населения пункт се намирал на 20 мили и не било лесно да се премине пеша. Емил не се смутил, той съвсем нямал намерение да ходи до там пеша. Вместо това, той използвал частите от счупената си кола и сглобил мотоциклет. Груб и недодялан, но спасил живота му. За да построи новия си „железен кон“ са му били необходими 12 дни.
Емил се добрал до хората. Тук го срещнала мароканската полиция, която го глобила за движение с несъответстващо по техните норми превозно средство по пътищата.

Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Един 80 годишен мъж излязъл да вземе вестника от пощенската кутия и пропаднал в дълбок процеп в земята. Преди го нямало на това място. Триметровата яма едва не погълнала стареца.
На виковете му за помощ се притекла дъщеря му. Тя извикала пожарната и полицията. Ямата се движела като плаващите пясъци и на възрастния човек малко му оставало да бъде притиснат в земята.
За щастие полицията пристигнала навреме. Пуснали въже в дупката и издърпали стареца на повърхността.
Причината за появата на този процеп в земята за сега не е изяснен.