Австралия е най-сухият обитаем континент на земята. Голяма част от него е обширна пустиня. Тъй като в района живеят малко хора, точни практически температурни данни отсъстват.

В такива отдалечени места не е оправдано да се строят сложни метеорологични станции.

Независимо от това има сведения за местните палещи температури, особено по време на сухия период, когато няма облачен заслон, който да скрие горещия пясък от безпощадните слънчеви лъчи.

2003 г. се оказала особено гореща поради южните температурни колебания в Ел Ниньо. Спътник на НАСА е фиксирал в Бедлендс температура 69,3 градуса Целзий.

Веднъж двама приятели се скарали и единият ударил другия. Удареният го заболяло, но нищо не казал, но написал на пясъка:
„Днес най-добрият ми приятел ме удари.“
Двамата продължили да вървят по-нататък и стигнали до един оазис и решили да се изкъпят. Този, който получил плесницата едва не се удавил, но приятелят му го спасил. Когато дошъл на себе си издълбал на един камък:
„Днес най-добрият ми приятел ми спаси живота.“
Този, който ударил приятеля си и му спасил живота, попитал другият:
– Защо когато те обидих ти писа на пясък, а сега на камък?
Приятелят му казал:
– Когато някой ни обижда, трябва да го напишем на пясъка, за да го изтрие вятъра. Но когато някой прави нещо добро, трябва да се издълбае на камък, за да не може никой да го изтрие.

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

Плажове с бял кварцов пясък има почти навсякъде. Най-красивото място с абсолютно бял пясък се смята плажа Хаймс, намиращ се в Австралия.

Плажът напомня на разбита сметана.

Благодарение на отразяващите свойства на белия пясък, там могат да се правят страхотни снимки, дори и при слаба светлина.

Плажът Хаймс е влязъл в Книгата на рекордите Гинес като областта с най-белия пясък в света.

Необикновена красота! Благодарение на белия пясък, водата в плитчините има приказно син цвят. Туристите могат да наблюдават делфините, играещи във водата. На плажа често има птици. Папагалите вземат храна директно от ръка.

Водата е прозрачна и спокойна, а това много се харесва на любителите на подводното плаване. Тук могат да се видят множество риби.

Плажът обикновено не е претоварен от хора.

Чистота и спокойствие….. Какво още ви е нужно за да си отпочинете чудесно?

„Гоби“ е монголска дума за всяко обширно полупустинно пространство, а районът известен днес под това име е същинска пустиня, покрита с тънък слой чакъл и пясък. Рядко се срещат отделни участъци с трева и дребни храсти, а водата е съвсем малко.
Същевременно Гоби е дом на доста различни животни.
Пустинята е известна с жестоките си пясъчни бури, студени нощи и изгарящи летни дни.
През зимата е студено дори денем. Температурата варира от 50 градуса Целзий през юли до -40 градуса през януари.
Донякъде си остава загадка какво е създало пясъка на Гоби. Преди много години районът е бил океанско дъно, но не е известно как точно е станало пресъхването на водния басейн.
Може би Гоби е засегната от някой катаклизъм, а може в някои периоди по-голямата част от нея да се е превърнала във вътрешно море. И двете теории могат да намерят подкрепа от различни източници, но изглежда крайно вероятно е Гоби, подобно на Сахара, да е била плодородна и населена в едно не чак толкова далечно минало.