Един пътник, пътуващ на борда на кораба, видял безброй малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той се обърнал към кормчията:
– Господине, как успявате да минете сред толкова много скали? Вие навярно знаете всеки камък тук, за да го избягвате!?
– Не, – казал кормчията, – къде са камъните не знам, но знам най-дълбоките места, през които мога да прокарам кораба.
Наистина, защо му е на един пътешественик да знае всичко наоколо, за него е важно да знае добре своя път.
Християните няма да пострадат, ако не се вглеждат в „камъните“ около себе си, а знаят волята на Бога и я изпълняват.
Ако хората са нещастни, те самите са виновни за това, защото не са съгласували живота си с волята на Твореца.
Не можеш едновремено да изпълниш своите намерения и тези на Бога. Ако изпълниш своите желания, тези на Бога се оскверняват и стават ненужни.
Главната цел на християнина е да познае Божията воля и да я изпълни. Никога не се страхувайте да се предадеш на разположение на Неговата воля.

Момче на 4-5 години нервничеше на седалката във влака и немирно търкаше крака о пода. Останалите пътници виждаха, че детето е изключително развълнувано и възмутено. То стискаше ръцете си в юмрук. С широко отворени очи правеше забележки на майка си, която му четеше „Приключенията на Лукчо“.
– „Лукчо, Лукчо, – оглеждайки се на страни викаше бедния старец, когато го отвеждаха войниците …..“, – четеше майка му.
– Стига! – недоволстваше малкия. – Защо те търпят всичко това?!
– Принц Лимон има голяма армия и добре го охраняват …. – майката се опитваше да укроти сина си.
– Но те са много повече! – момчето удари с юмрук по книгата и тя се затвори. – Какви са тези? Нима не разбират?
Майката беше стресната от бурната реакция на сина си. Мъжът на отсрещната седалка отвори вестника си, погледна разбунтувалото се момче и ясно отсече:
– Защото са зеленчуци. Това е просто приказка, приказка за зеленчуци….

Самолет. В него има към триста пътника.
Изведнъж отказва двигателят и самолетът започва да пада. Сред пасажерите е и един свещеник.
Пилотът се обръна към него:
– Кажете ни нещо! Например, как да се спасим?
Свещеникът се изправи и каза:
– Да ви кажа някоя проповед няма да успея! Нека да започнем веднага с събиране на даренията!

Летен горещ ден. На автобусната спирка всичко бе спокойно, защото хората успяха да се качат и автобуса потегли.
Отзад тичаше мъж и крещеше:
– Почакайте, моля ви!
Изминавайки 20 метра автобусът спря. Отварящите се шумно врати вдигнаха облак от прах.
В автобуса настана тишина. Хората поради жегата си мислеха за река или друго прохладно място. Бършеха потните си чела и се надяваха като тръгне колата, малко да подухне от раздвижениия въздух край нея.
Мъжът се вмъкна задъхан на задната платформа на автобуса. От вдигналия се праха силно кихна. И както си стоеше изведнъж неочаквано силно пръдна.
Стана му неудобно и той извърча от задната врата на автобуса. Колата тръгна.
Някой между пътниците недоволно промърмори:
– За това ли го чакахме?!

Нефтът рано или късно ще свърши, така че в целия свят активно тъсят и усвояват алтернативни източници на енергия.
В британския град Бат е започнал да се движи първият автобус, работещ на гориво от човешки екскременти и хранителни отпадъци.
Чрез процес, наречен „анаеробно разлагане“ от фекално буклучената маса може да се получи подходящ за изгаряне биометан. При изгарянето на този газ се изпускат много по-малко вредни вещества в атмосферата, отколкото при използване на бензиновите двигатели.
Трябва да отбележим, че екскрементите произвеждани от едно пет члено семейство за една година, могат да осигури пътуването на екологичен автобус на разстояние около 200 километра.
Такъв 40-местен автобус започнал да се движи между летищата на Бристол и Бат. Предполага се, че за един мецец „фекалният“ автобус ще превози около 10 хиляди пътника.
Освен това, по подобен начин британската верига от супермаркети Sainsbury’s осигурява енергия за един от своите магазини. Биометанът, в случая, се получава чрез ферментация на продукти с изтекъл срок за годност, които в противен случай се изхвърлят в кошчето.