Финландските еленовъди са започнали интересен експеримент. Сложили са върху рогата на елените светло отразяваща боя.
По такъв начин те смятат да намалят пътно транспортните аварии по пътищата, където участват животни.
Еленовъдите използват специална аерозолна боя, която е безопасна за животните. За сега експериментът е в действие, само в някои райони на страната.
Всяка година във Финландия по пътищата загиват около четири хиляди елени. Особено често се случват инциденти през зимата и есента, когато пътищата са заледени.

Властите на Норвегия решили да снабдят местните елени със специални светлоотразителни маншети, закрепени на рогата им.
Тези отразители животните ще получат, за да станат по забележими по пътищата. По този начин управлението отговарящо за  пътища в Норвегия се надява да се намалят броят на произшествията с копитни животни.
Опити да се въведе това нововъведение е имало още през 2010 г. Сега е решено това да стане навсякъде в страната.
Маншетите са направени от царевична суровина, биоразграждащи и следователно безопасна за животните и околната среда.
Общо ще бъдат маркирани около десет хиляди елени. Всичко на всичко, Норвегия има около 200 000 копитни диви животни. Но с това не е решен въпросът напълно, защото тези копитни животни, както и много други от техни роднини, живеят на стада, така че в групата е достатъчно да се изберат няколко екземпляра, за да станат видими.
По-рано са опитвали на елени да прикрепят светлоотразителен скоч, но използваното лепило за прикрепването ставало неефективно при студ. След това напръсквали животните със светлоотразителен спрей, но това намалявало качеството на еленовите кожи и те лошо отоплявали животните.
Копитните, като лосът или елен често стават  причина за пътно транспортно произшествие. Те прибягват през пътя и попада под колелата на автомобили, загиват и се превръщат в причина за смъртта на автомобилисти и пътниците.

Често се задават два въпроса. Не само днес, но и през цялата ни история. Въпроси засягащи страни и държави, по конкретно България.
Не бъдете толкова нетърпеливи!
Ето ви и прословутите два въпроса:
Кой е виновен?
Какво да се прави?
През вековете са се явявали два проблема: глупаците и пътищата…
И защо ли някак си въпросите са свързани с проблемите, а именно…..
Кой е виновен? – глупаците.
Какво да правим? – пътища….

В Германия голямо внимание се отделя на пътищата. Всяка година се увеличават разходите за поддръжка им..

За намаляване на разходите по поддръжка на пътищата германски експерти от института Фраунхофер са предложили използването на нова технология, която позволява бързо да се оцени състоянието на пътя. Изследователите са разработили система, която използва лазерен скенер с висока резолюция, монтиран в задната част на кола.. Той е способен на открива повърхностни дефекти, когато машината се движи със скорост от 100 km / h.

Размерите на скенерът не са по-големи от кутия за обувки. Той се закрепва на разстояние 3 метра от земята. Устройството има въртящо се огледало, което насочва лазерен лъч перпендикулярно по посока на движението. Ъгълът на обхвата е 70 градуса и той е достатъчен, за да се сканира път с ширина 4 м. Отразеният от асфалта сигнал се фиксира в специален детектор. По разстоянието, което преминава лъчът, се оценява състоянието на пътя. Точност на измерване е 0,15-0,3 мм. Благодарение на GPS може да установи точно къде е дефектът.. Друго предимство на системата е, че тя може да работи при всякакви условия на осветеност. Скенерът вече е преминала първия тест. От миналото лято, устройството е сканирало 15 хиляди километра пътища.

Това са останки от някогашен велик мегалитен паметник, една от най-известните археологически забележителности в света.
Стоунхендж е бил построен на три етапа. Това, което е останало днес, са развалините от всичките етапи. Макар че има свидетелства за човешка дейност в района на равнината Солсбъри,  която по онова време е била залесена, преди около осем хиляди години, първият етап на градежа започва преди малко повече от пет хиляди години. Най-ранните строители са използвали еленски рога, камъни и дървени оръдия, за да издълбаят голям пръстен, широк метър и осемдесет и с диаметър 100 метра. Центърът му на места бил дълбок до 2 метра. Една дъга била оставена отворена и били издигнати два камъка като стълбове на порта. Единият от тези камъни още стои: Камъка на заколението.
Следващият етап започнал преди около пет хиляди години. От него не е останало нищо видимо, но съществуват археологически доказателства, че в кръга е била издигната дървена постройка. Там са открити глинени чирепи и обгорели кости и се предполага, че Стоунхендж може да е било място за погребения или жертвоприношения.
През следващите хиляда години Стоунхендж бил разширен и променен. Големите камъни, оцелели до днес, датират от този период на градежа.
Смята се, че в средата на кръга са били издигнати до осемдесет колони от син пясъчник. Те образували два полукръга, разположени един в друг. Всеки от тези огромни камъни тежал поне четири тона и бил изваден от кариера в планините Пресели в Уелс, на повече от 380 километра оттам. Самото транспортиране на огромните каменни плочи през гъсто залесения терен, през планини и реки, е представлявало необикновен подвиг и показва колко важен е бил Стоунхендж за древните хора, които са го построили. Възможно е гигантският олтарен камък някога да е стоял изправен. Той тежи шест тона.
Някъде по това време входът бил разширен и при изгрев, особено по време на лятното слънцестоене, дълги сенки са се протягали към центъра на кръга. А по време на зимното слънцестоене, слънцето е залязвало между камъните.
Още по-късно, преди малко повече от четири хиляди години, бил издигнат кръг от тридесет камъка, чиито върхове били съединени с каменни плочи. Това бил още един необикновен подвиг. Всеки от изправените камъни тежи около двадесет и пет тона. Камъните идват от кариера, намираща се на повече от тридесет километра северно от Стоунхендж, и са били грижливо изсечени, полирани и оформени. В този кръг е имало пет трилита, наредени в полукръг, като най-малките били в краищата, а най-големият в центъра. Най-малкият трилит бил висок шест метра.
С течение на вековете мястото било изоставено и почнало да се руши. Природата, стихиите и голямото тегло на камъните накарало някои от тях да хлътнат в земята и постепенно подредбата на кръга се развалила.
Стоунхендж е поразителен, грандиозен и загадъчен и въпреки че се изследва от векове, още не знаем за какво е бил използван. Дали е бил място за погребения, или както мнозина предполагат, място за религиозни ритуали. Сега той се свързва с друидството, религията на древните келти, и макар че келтите със сигурност са го използвали, както него, така и много от другите каменни кръгове и монументи, разпръснати из околността, те не са го построили. Съществуват безброй митове и легенди за това място; дори го свързват с Мерлин и Артуровия цикъл.
Една от най-разтърсващите изненади, които преживяват хората при посещение на Стоунхендж, е колко близо до този древен паметник минават пътищата.  Шосето А–344 минава много близо до първоначалния пет хиляден годишен кръг.
Стоунхендж е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.