В Пенанг се намира музей на фотоапарати. Той е открит на 31 август, 2013 и е станал популярна забележителност за много туристи и пътешественици. Голям брой добри отзиви за този музей са написани в социалните мрежи.
Не отминавайте този музей, там има указател, а на входа е поставен голям макет на старинен фотоапарат.
Тук е царството на камерите малки и големи, модерни и ретро, ​​играчки и истински …
Площта, която заема музея е малка, само два етажа. На приземния етаж е разположена фотоизложба, магазин за подаръци и кафе в далечния ъгъл на залата.
Има стълбище, което води по стената нагоре. Всички експонати са ярки и интересни.
Вторият етаж е платен. Там можете да видите най-древните модели камери, събрани от цял ​​свят, някои са на повече от 100 години и цифрови модели, които могат да съхраняват снимки на дискета.
Повечето апарати могат да работят.. На втория етаж има тъмна стая, където се проявяват ленти и се копират снимки.
Експозицията на музея е малка, отнема 30-40 минути да се разгледаа. Тук понякога идват ученици на екскурзия, запознават се с фотографската техника и историята на фотографията.

Един пътник, пътуващ на борда на кораба, видял безброй малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той се обърнал към кормчията:
– Господине, как успявате да минете сред толкова много скали? Вие навярно знаете всеки камък тук, за да го избягвате!?
– Не, – казал кормчията, – къде са камъните не знам, но знам най-дълбоките места, през които мога да прокарам кораба.
Наистина, защо му е на един пътешественик да знае всичко наоколо, за него е важно да знае добре своя път.
Християните няма да пострадат, ако не се вглеждат в „камъните“ около себе си, а знаят волята на Бога и я изпълняват.
Ако хората са нещастни, те самите са виновни за това, защото не са съгласували живота си с волята на Твореца.
Не можеш едновремено да изпълниш своите намерения и тези на Бога. Ако изпълниш своите желания, тези на Бога се оскверняват и стават ненужни.
Главната цел на християнина е да познае Божията воля и да я изпълни. Никога не се страхувайте да се предадеш на разположение на Неговата воля.

Представете си пристигате в нова страна. Искате да се насладите на местната култура чрез националната кухня. Ние винаги се стремим да опитате нещо различно от нашия обичаен режим на хранене, нещо ново, изненадващо.
За тези, които дегустацията не изглежда достатъчно забавна, ако разгледат барове и ресторанти на различни места от планетата ни ще останат изненадани. Съществуват интересни находки и за най-претенциозните пътешественици.
Болничната вечеря в Тайван е увлекателно гастрономично приключение за любопитния пътешественик.
Не позволявайте името да ви заблуди.
Разположеният в тайванския град Тайпе „Музикален ресторант“ няма нищо общо с музиката. В действителност този чудноват ресторант има по-скоро болнична тематика.
Всички сервитьорки са облечени като медицински сестри, масите са изработени от метални болнични легла, напитки се сервират в капкомерите, а стените са украсени с рентгенови снимки.

Пътешественик се обърнал към учениците на един мъдрец:
– Изминах толкова дълъг път, за да чуя учителя ви, но не намирам в неговите думи нищо необикновено.
– Не слушай думите, улавяй същността им.
– Как така?
– Хвани се здраво за предложенията, които той ти казва. Разклати ги добре, докато изпаднат всички думи. Това, което остане, ще запали сърцето ти.

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.