9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Горбачов навърши 82 години. Той е бил първият и последният президент на СССР.
Горбачов с тогавашните си пълномощия е можел да арестува групата на заговорниците. Но вместо това им дал право да действат, а след това приел в Кремъл Елцин.
Тогава Горбачов попитал Елцин:
– Разбирате ли какво направихте? Нима не знаете, че световната общественост ще ви осъди? Какво ще стане, когато Буш разбере за това?
Елцин успокоил Горбачов:
– Американският президент Буш, знае как се развиват нещата.
На 24 декември преди да подаде оставката си, Горбачов позвънил на Буш и разговарял с него.
– За „световната общественост“ не се притеснявай, – казал Буш.
– Може спокойно да отпразнувате с Барбара Рождество. Утре ще подам оставката си. С „бутона“ всичко ще бъде наред.

Бизнесът е отражение на нашия живот. Както и в човешкото общество, има непочтени хора така и в бизнеса има мошеници, които се опитват да подобрят своите работи за сметка на другите.
Ето и най-често срещаните варианти на измами, в която постоянното попадат компании и търпят сериозни загуби.
Използване на имущество като залог няколко пъти.
Към вас се обръща предприятие с предложение за съвместна дейност. Те ви доставят стоката, вие я купувате, като предварително я заплащате. Като гаранция ви дават залог, напълно покриваща разходите и бързото му прилагане. Сделката е сключена и парите са приведени. Но в определения срок, стоките не се доставят. Ако се опитате да получите обезпечение, се оказва, че партньорът ви е  действал по абсолютно същия начин при сключване и на други сделки, така че вие не сте първия му кредитор.
Най-податливи на тази измама са предприятията, чиито служители често не знаят всички правила на оформяне на залога и нямат възможност или желание да проверите имота предложен за обезпечение. Банките на такъв начин за мошеничество почти не попадат, защото имат строга система за сделките и високите изисквания за валидността на залога.
Друг вид мошеничество е превишаване на пълномощията на ръководителят на организацията с престъпно намерение.
Всяка организация си има правила, при които се определят ясно пълномощията на ръководителя, особено ако той е наемен работник. По този начин, се ограничена възможността произволно  да се разпорежда с имуществото или да осъществяват сделки с големи суми. В този случай въпросите се решават с участието на учредителите на организацията. Дори директорът самостоятелно не може да сключва такива сделки.
Понякога се получава така, че безскрупулен директор прави сделка с превишаване на пълномощията си, не информира партньорите си относно такава „дреболия“, а след това просто отказва да изпълни задълженията си. И искът за връщане на парите на организацията е невъзможен, защото сключената сделка от началото е била недействителна.