Ако едно дете започне да фантазира, на дадено задание прави по три четири варианта, получава най много четворка, защото отговорът трябва да бъде само един.
Например, в задачата за пчелата и водното конче има въпрос: „Колко са бръмбарите?“, детето отговаря „нула“, защото за него пчелата и водното конче не са бръмбари.
Отговорът, разбира се, се оказвал грешен.
До края на началното училище детето сериозно се бои от „решаваш неправилно“ или „направи го като всички останали“.
Ако едно дете се опита да нарисува нещо оригинално, веднага следва:
– О, не, за това отличен няма да поставят.
Иска ми се да се пречупи образователната система и да се докаже, че решенията и отговорите са много.
И защо трябва да учим децата да мислят, че има само един правилен начин. Светът е огромен, интересно живеят тези, които мислят нестандартно.