Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

Гигантската Карнегия е кактус исполин. Това е необичайно растение в пустинята Сонор, в Централна Америка. Неговите размери са разтърсващи. На височина растението достига до 14 метра, а обиколката му до 3 метра.
Тези кактуси живеят дълго, цели 150 години. В началото на своя живот те растат много бавно. За 30-35 години нарастват само с около 1 метър, а след това започват много бързо да увеличават ръста си. От тогава всеки ден кактусът прибавя средно по 1 милиметър и към 70-75 години растението достига своите максимални размери.
Възрастният кактус има голям ствол с няколко странични клона. Това растение много се цени на черния пазар. Цената му може да достигне до сто хилади долара.
За да се предотврати кражбата на тези специални кактуси, специалистите влагат в младото растение специално устройство, с което може да се открие кактусът при кражба.

В африканската пустиня пейзажът е еднообразен. Понякога пътниците в тази безкрайна пустош откриват под краката си интересни камъчета. Дори и ако поискаш да ритнеш, нищо няма да се получи. Не можеш да го махнеш от мястото му и да го подържиш в ръката си. Тези камъни не са друго, а необичайните растения на пустинята – литопси.
Те са малки с диаметър около 5 сантиметра. Майстори са на камуфлажа в пустинята.
Всеки човек или животно, попаднали на такова горещо и пустинно място, на първо време ще търсят източник на вода, кладенец или растение, което съдържа голямо количество вода.
Кой тогава ще обърне внимание на някакви си камъни, в които дори вода не се забелязва?
Така минавайки край тях, човек изобщо не се досеща, че сред истинските камъни са се скрили литопси, имащи запаси от влага.
Техните корени проникват дълбоко в земята, за да търсят вода.
Литопсите имат дебело стъбло, на което растат тлъстички и малки листенца, а през есента между тях могат да се появят малки разноцветни цветчета.

Температурата в Ейлат достигна 47,9 градуса. Това е нов рекорд за месец юни.
Първият е записан през 1961 г. и е бил 47,4 градуса.
Жегата продължава. Така че има вероятност за абсолютен температурен рекорд от 48,3 градуса.
Сега  в Израел е много горещо. Очаква се температурата там да спадне през следващите дни с 3-5 градуса, спрямо сегашното ниво.

Ейлат е най-южния град в Израел. Разположен е в най-южната част на Израел, в пустинята Негев, на тясната израелска крайбрежна ивица на Червено море в най-вътрешната, северна част на Акабския залив. Градът е натоварено пристанище на Червено море, единствено за Израел. Същевременно е предпочитан курорт.

Липсата на питейна вода в района на Ейлат до голяма степен се компенсира от инсталациите за обезсоляване на солена вода.

Какво може да се направи за една от най-богатите страни в света, разположен в пустинята, подложена на изгарящото жаркото слънце? Да се приюти под земята.
Британското дизайнерско студио Heatherwick е създало за Абу Даби проект за парк, който ще защитава хората от палещото слънце.
Паркът Al Fayah ще обхваща площ от 12 хиляди кв. метра и благодарение на необичайния си дизайн, ще изглежд като парк, който се намира на повърхността на земята.
Покривът на парка ще бъде поставен на 20 метрови колони.
В самият парк ще има кафе, библиотека, басейн и много зеленина.