На изложбата Cebit, която ще се открие на 16 март в Хановер, ще бъде представена нова разработка на специалисти от Саарскя университет – iSkin.
Чрез него можете да управлявате мобилните си телефони и друга портативна техника с помощта на чувствителни към натиск сензори.
В качеството на подложки се използват силиконови стикери. Те лесно могат да бъдат прикрепени към кожата и се използва като пулт с дистанционно управление.
Стикерите могат да бъдат различни по размер и форма.
В момента те са свързани към компютър с кабел, но в бъдеще ще бъдат разработени такива, които могат да предават сигнали към мобилните устройства без проводник.
Архив за етикет: пулт
Вечно млад
Това се случило във Виена. Изпълнвал се Концерт за цигулка с оркестър от Йоханес Брамс.
На диригентския пулт стоял самият композитор, а соловата партия свирел младият Фриц Крайслер.
Когато достигнали до финала, Брамс неочаквано повел оркестъра толкова бързо, че младият цигулар едва смогвал.
След концерта Крайслер попитал Брамс:
– Маестро, защо взехте такава главоломна скорост на финала?
Брамс бил 42 години по-възрастен от Крайслер и отговорил весело на цигуларя:
– А защо не, мой млади приятелю? Точно днес съм в отлично настроение. Пулсът ми е много по-бърз, отколкото обикновено. И аз се чувствам толкова млад, колкото сте и вие.
Изключителна памет
Паметта била най-големият дар, който притежавал Артуро Тосканини.
Един ден, когато станал от мястото на обикновен виолончелист и застанал на диригентския пулт за първи път първото, което направил, било да затвори партитурата лежаща пред него.
Операта „Аида“, която представяли тази вечер, била напълно съхранена в паметта му, въпреки, че той до тогава не се е качвал на диригентския пулт.
Той си спомнял не само нотите, но и всички знаци, които е поставил Верди за изразително звучение на музиката.
Ето това се казва памет!
Става въпрос за мен
Анри седна пред пулта и се намести удобно на стола. Светлинките жълти, зелени и червени примигнаха съзаклятнически. Обходи ги с поглед. Нощта може би ще премине по познатия начин. Предстоеше поредната безсъница в един разграфен на смени свят. Свят, който не предвижда нищо извън утвърденото по графика.
Изведнъж телефона иззвъня.
– Полицейски участък…..
Анри усети някаква беда. На другия край на жицата женски глас едва изговаряше думите:
– ….. много пиян кара по магистралата.
– Вие след него ли карате? – притеснено попита полицая.
– Не, става въпрос за мен.
Това беше съвсем неочаквано за него.
– За вас?
– Да, за мен.
Напрегна се, какво ли не мина през главата му. Дори си помисли, че разговаря с някоя луда. Но гласът на жената…
– Искате да кажете, че карате пияна?
– Да.
Полицаят се изпоти.
-Още ли шофирате?
– Да.
Напрежението растеше.
– Бихте ли спрели, преди да катастрофирате?
– Да, ще спра.
Отдъхна си за малко. Обади се за случая…. и хукна по стълбите, за да разбере какво точно се е случило. Запали колата и тръгна.
Тя спря, отвори вратата и безизразно погледна звезното небе. Беше ѝ много лошо. Пробата показа наличие на алкохол в кръвта два пъти над допустимото. Жената призна пред полицая, че е изпила 7-8 коняка преди да се качи в колата си.
Е, понякога се случват и такива неща.