Произведенията на един английски писател нямали никакъв успех сред публиката.
Той много пишел, но поради това че не бил признат бил много огорчен.
В своето отчаяние се обърнл към Уайлд:
– Какво да правя с този „заговор с мълчание“ срещу моите произведения?
Уайлд отговорил:
– Не ви остава нищо друго освен да се присъедините към него.

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.

Веднъж един журналист попитал Росини:
– Маестро, в живота ви всичко лесно ви се отдава: слава, пари, любовта на публиката. Кажете, как успявате да се превърнете в любимец на съдбата?
– В действителност, съдбата наистина ми обича, – усмихнал се Росини, – но това е само по една причина. Съдбата е като жената. Те презира тези, които смирено молят за нейната любов. Аз не ѝ обръщам внимание, но здраво се държа за подгъва на разкошната ѝ рокля.

Молитвата е като дишането. Тя е нещо без, което не можем и ни учи на много неща.

Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:

– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?

– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.

Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..