Леонардо много шифрирал, за да се разкрият идеите му постепенно, когато човечеството „узрее“ за тях.

Изобретателят е писал с лява ръка и с много малки букви, от дясно на ляво.
Но и това не било достатъчно, той преобръщал всички букви в огледален образ.

Говорел със загадки, пръскал метафорични пророчества, обичал да съставя ребуси.

Леонардо не подписвал своите произведения, но на тях има знак за разпознаване. Например, ако се вгледате в картините му, ще забележите символична излитаща птица. Такива знаци имало не много, затова неговите произведение били открити след един век.

Както се случило с мадоната от Бенуа, която дълго време пътувала като домашна икона, която превозвали странстващи актьори със себе си.

На една от прелетните птици и дошло до гуша всяка година да прелита насам натам и тя решила да остане на едно място. Какво толкова и хората имат отпуск.

Решила и останала.

Летяла сама и се радвала:

– Няма го изморителния полет, от който те болят крилете. Сега нямам съперници при хващане на мушици, …

Минало време и птичката се почувствала самотна. Дошъл гладът и студът.

Нямала другар, с когото да свие гнездо и да има потомство. Но дори и да бе имала с какво би нахранила птиченцата си, нали намереното едва ѝ стигало. То било толкова, колкото да не умре от глад.

Птичката дочакала времето, когато отново се появила храна. Тогава се върнало и ятото. Върнала се и приятелката ѝ, но не сама, а с потомство. Тя бе прелетяла над морето, била изморена, но била щастлива.

Разбрала тогава птицата, че е изгубила цяла година и не е направила това, което се очаквало от нея. И ѝ станало още по-болно, отколкото по време на дългия и труден полет, но нищо не можело да се направи…

Освен с нетърпение да очаква новото отлитане на ятото.

По време на полет, белоглавият орел може да се обърне с краката нагоре и да продължи да лети в такъв вид.

Птицата прибягва до тази маневра по няколко причини.

Например, за използване на ноктите по време на защита от нападение отгоре или просто като ритуал на чифтосване.

Когато човек е много беден, за него казват, че е „гол като сокол“.

Тук под думата сокол не се разбира птица, а древно стенобитно оръжие, което се използвало при обсада на крепости.

То било гладко, направено от дърво или излято от чугун, без стърчащи части, затова го наричали и голо.

Този вид достига два метра, а теглото им може да бъде повече от 50 кг. Скоростта им е повече от 50 км/ч.
Средният палец на лапата на тази птица расте до 12 см и по външен вид напомня на кинжал.

Тези представители на пернатите, могат да охраняват своята територия, да защитават младото поколение или да чакат, да им дадат храна, ако човек е допуснал грешка при храненето им.

Тези птици били забелязани, че преследват и нападат хора. Те ги ритат, кълват, скачат на главите им и с клюн удрят по нея.

Възрастните пернати са доста опасни. те могат да убият куче, като го хванат с острите си лапи.
Говори се, че даже могат да убият и малък кон.