Това време за Марко бе много мрачно.

Ракът напълно го изтощаваше.

В това си състояние той се чудеше:

– Наистина ли трябва да хваля Бога, когато се чувствам толкова ужасно? Е, навярно, не е нужно да подскачам и да викам: „Алелуя, имам рак!“

Един ден Марко сериозно се бе заел с Псалмите.

Направи му впечатление:

– Псалмите са оплаквания. Молитва на ридание е изпълнена с въпроси, разочарования и съмнения. Интересно … псалмистите не са се сдържали пред Бог. Когато са били разочаровани, те са изразявали чувствата си. Често тяхното поклонение е бил техният плач. В други случаи те са изливали целия си гняв пред Господа.

Марко още по настървено се разрови в Псалмите и откри:

– Ето тук Давид се е почувствал толкова разочарован, че е поискал в молитва: „Боже, разбий зъбите им в устата им!“

Марко бе изненадан:

– Можем ли да се молим по този начин?

И осъзна:

– Бог желае да бъдем честни спрямо Него. Ако сме разочаровани, ядосани или тъжни, Той очаква да споделим чувствата си.

Нека в такива случаи да изказваме всичко пред Господа и да последваме примера на псалмистите.

Да изместим фокуса си към възхвала на Бога.

Бог обещава да бъде близо до съкрушените сърца и да спаси сломените по дух.

Хвали Го и Му се покланяй днес за това, че Той спазва обещанията Си.

Нощта бе прегърнала малкия град. Тишина царуваше сред падащия сняг. Прозорците отдавна бяха потъмнели, а обитателите на домовете бяха обсебили царството на сънищата.

Само Станка се обръщаше в леглото и пресмяташе още колко неща трябваше да свърши днес, а програмата ѝ за следващия ден бе още по-натоварена.

Тя беше добра майка, чудесна домакиня и незаменим съветник и партньор на мъжа си в бизнеса. Всичко това беше добре, но на нея и се искаше да има повече време да почете, да научи някой език, да посвири на цигулката, която отдавна лежеше в прашасалия калъф в ъгъла на стаята.

Време за нещата, които най-много обичаше, не стигаше.

И Станка се размечта:

„Колко хубаво щеше да бъде, ако изобщо не спях. Тогава, докато другите са в леглата, щях да правя толкова много неща, за които сега не мога и да си помисля“.

Някое от децата се обърна и се отви. Станка стана и внимателно изтегли завивката, която бе минала под сина ѝ и го покри с нея. Той се размърда, но не се събуди.

Тя легна отново в леглото. Симо хъркаше до нея, но нея сън не я ловеше.

„Казват, че хората, който не спели, – отново потече потокът от мисли в главата ѝ, – боледували, били много нервни. Възможно е, не съм специалист в тази област, но ние се изнервяме в ежедневието, дори и да сме се наспали добре. Грижи, неприятности, главоболия и какво ли не…..“

Циферблата на часовника светеше с бледа синкава светлина, стрелките в тъмнината се открояваха ясно. Наближаваше четири часа, а Станка още не можеше да заспи.

Тя стана, светна в коридора, извади Библията, отвори на Псалмите и започна да чете:

– …… Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята. Той няма да остави да се поклати ногата ти. Оня, който те пази, няма да задреме. Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля. Господ ти е пазач …..

Изведнъж Станка трепна:

– Бог не задремва, не заспива, защото е мой пазач. Аз да не съм Господ, че не искам да спя?! Ограничена съм във времето и пространството. Какво се мъча да постигна със свои сили? Вълнувам се. Притеснявам се. И за какво?

Тя падна на колене и започна да се моли:

– Господи, прости ми! Знам, че ме пазиш и се грижиш за мен. Моите мисли, не са като Твоите, но Ти винаги мислиш за добро …. Моля те помогни ми да подредя нещата си така, че да имам време и за любимите си занимания.

Папа Франциск I счупи всички рекорди по „юдофилия“, проявени от предишните негови предшественици.
Той се е съгласил, че „във всеки християнин седи евреин“, и заявил, че „не може да бъде човек истински християнин, ако не признава еврейските си корени“ – „не в расов, а в религиозен смисъл“, пояснил е понтификът.
Подчертал е съхраняващото се присъствие на юдеизма в християнството. Франциск е отишъл още по-далеч и от Йоан Павел II, като нарекал евреите „по-големите братя“ на християните.
Папа Франсис I е казал, че всеки ден се моли с псалмите на Давид, като евреин, а след това изпълнява обреда на Евхаристията като християнин.
В обширно интервю за испанския вестник La Vanguardia понтификът е изразил мнение, че диалогът между юдаизма и християнството трябва да включва проучването на еврейските корени в християнството и „разцвета на юдаизма от християнството“. Папата е признал, че тази тема е много трудна и взривоопасна, но „могат да живеят като братя“.
Понтификът се е изказал срещу всеки религиозен фундаментализъм, твърдейки, че той се основава винаги на насилие, а насилието в наши дни „в името на Бог“ е абсурдно.
На въпроса: Какво го е накарало да отиде в „окото на урагана“ – Близкия изток, той казал, че го е поканил призидента Перес. И знаейки, че неговия президенски мандат привършва побързал да посети Светите места.
Папата казал, че всеки християнин трябва да посети Светите земи, тъй като там „всичко е започнало“, там „небесата са се спуснали над земята“ и „може да се усети, какво ни очаква в бъдещия живот, в небесния Йерусалим“.

Млад монах приел подстригване или тонзура и първата му задача в манастира била да помага на останалите монаси да преписват на ръка църковния кодекс, псалмите, законите и т.н. Работейки така една седмица, монахът забелязал , че монасите преписват от предишни копия, а не от оригинала. Изненадан той се обърнал към настоятеля си:

– Отче, ако някой е допуснал грешка в първото копие, то ще се повтаря в следващите и няма да се поправи, защото няма с какво да се сравни.

– Ами, сине мой, – казал настоятелят, – ние така правим в продължение на векове. Но в разсъжденията ти има нещо вярно.

След тези думи той се спуснал в подземието, където в огромен сандък се съхранявали „първоизточниците“, които столетия не били отваряни. И никакъв не се появил. Когато изминал цял ден от изчезването му, загриженият монах се спуснал в подземието, за да види, да не ми се е случило нещо лошо.

Намерил го седнал, разтворил грамаден том от телешка кожа. Биел главата си в каменна стена и нещо нечленоразделно говорел. По лицето му покритото с прах и драскотини течала кръв. Косата му била разрошена, а погледа му бил като на луд.

– Какво ви е, отче? – извикал потресен младия монах. – Какво се е случило с вас?

– Celebrate! – простенал настоятелят, – Думата е била „c-e-l-e-b-r-a-t-e“, а не „celibate“!

Едва сега той разбрал, какво имал предвид настоятелят. „Сelebrate“ означава празнувай радвай се, а „celibate“ въздържай се сексуално, една от основите на католицизма.