Талантлива бижутерка, чийто творби струват хиляди долари, разказва как успява да създаде своите забележителни украшения, независимо от това, че се е родил без палци.
48 годишната Анет Гебеди създава прекрасни пръстени, обеци и гривни, инкрустирани с диаманти, опали и други скъпоценни камъни в своята работилница.
Тя създава бижута, без никакви специални инструменти и казва, че не може да разбере как хора, които имат пръсти могат да правят това, което тя умее.
Бижутерката носи кожена гривна, върху, която закрепва необходимите й инструменти. Тя използва и менгеме, за да закрепя стабилно образците върху, които работи.
Гебеди е учила бижутерския занаят в училище, а след това е постъпила в колеж, където се е учила от най-добрите бижутери в Лондон.
Тя се е преместила в Сомерсет преди 24 години и сега има репутация на един от най-добрите майстори във Великобритания.
Най-скъпото произведение, създадено от Анет е огърлица, изработена от 18-каратово жълто и бяло злато с опал и диамант, което тя е направила за себе си, за да отпразнуват 21 – ата годишнина от търговската си дейност. Продуктът, според приблизителни оценки, струва около 40 хиляди долара.

И има за какво да са притеснени. Птиците не са отлетели за зимата.
За първи път от 85 години при настъпването на студеното време, птиците не отлетяха на юг. Ако по-рано специалистите можеха да хванат до 30 хиляди птици по миграционния им път, за да ги бележат с метални пръстени, сега броя на уловените е много по-малък.
Някои експерти смятат, че причина за това е изменението на климата. Изглежда в района е станало толкова топло, че птиците не отлитат на юг.
Аномалии на времето винаги стават. Но те имат различен знак. Всяка аномалия не е свързана с промяната на климата, защото той е поне до някъде устойчив.
Орнитолозите са загрижени за оцеляване на тези видове птици в новата среда. В Естония, властите са се обърнали към хората чрез медиите с молба, да не хранят птиците. Защото те могат много по-късно да се отправят към топлите краища, а по пътя има вероятност да загинат.

Аксел започнал като обикновен фермер. Той имал интересно хоби, да оформя стволовете на дърветата. В продължение на десетки години Аксел „учел“ дърветата да растат във форма по негов собствен дизайн. Той експериментирал с бреза, ясен, бряст, върба, създавайки от стволовете им сърца, вити стълби, зигзаци, пръстени, клетка за птици, кули и други.

Разбрал, че дърветата му са популярни, решил да създаде «Tree Circus».

Ерландсон на никого не разкрил тайната на своята технология. Внимателно криел „рецептата“ за изкривяване на дърветата.

Аксел умира през 1964 г. заедно със своята уникална процедура.

Интересен е фактът, че през 1985 г. след като «Tree Circus» престава да съществува, дърветата били закупени от милионера Майкъл Бонфанте. Той ги посадил във своя парк за развлечения Gilroy Gardens в Гилрой, Калифорния.

Капрал Томас „Котон“ Джонс бил убит от японско торпедо в южната част на Тихи океан през 1944 г. В своя дневник той е записал своята „последна молба“ : „Този, който намери тази тетрадка, нека я предаде на Лаура Мае Дейвис, момичето, което обичам“.

Лаура наистина е прочела дневника, но едва след 70 години, когато го видяла в Националния музей в отдел посветен на Втората световна война. Тя съвсем не е знаела, че този дневник се намира там. Самата тя се е омъжила за войник от авиацията през 1945 г.

На 24 април тя решила да отиде в Нюорлеанския музей, с надежда да намери нещо за младия пехотинец, който бил нейната училищна любов. Очаквала да види негова снимка или да разбере нещо за частта, където е служил. Била много изненадана, когато видяла дневника на 22-годищния младеж. Отговорникът на музея й разрешил да разгледа дневника с ръкавици, за да се запази старата хартия.

Дневникът бил подарък за Лаура от Томас.

Те се срещнали в училище през 1941 г. Той бил баскетболист, а тя мажоретка. Томас й подарил пръстен, но не се оженили.

Първите бележки в дневника си е направил една година преди да го убият. В него разказвал за своя живот в морската пехота и за любовта си към Лаура.

Морският капрал Томас Джонс бил на 22 години, когато загинал при атака на остров, държан от японците.

Отдавна в Япония и Китай за лов на риба се използват дресирани корморани.
На птиците слагали пръстен на врата, връзва ли ги с въженце и ги пускали към водата.
Кормораните не можели да преглътнат рибата, за това я взимал стопанина й.
Сега, този метод няма практическо значение, а се използва само за забавление на туристите.