Много неприятни симптоми са се появили от 2008 г. в системата на световните финансии. Имаме голямо количество пари, с които не можем да си купим нищо.
В Зимбабве доларът е пример за консултативна политика на Световната банка и Международния валутен фонд.
Хиперинфлацията е неконтролируемо активно прогресиращо състояние на загуба на покупателната способност на паричната валута.
В историята има няколко случая на катастрофална девалвация на парите.
Но това, което се случва в една африканска държава до 1980 г., известна като Южна Родезия, а сега я наричаме Зимбабве, което в превод на банту означава „каменен дом на поклонение“, може да претендира за рекордите на Гинес.
Така, през 2008 г., хиперинфлацията е почти 90 000 000 000 000 000 000 000 секстелиона процента или 9 х 10 ² ² %. Тази величина може да се нарече вселенска, защото в числен мащаб това явление е трудно да се възприеме от обикновената логика.
Като следствие от всичко това, тази валута, физически не може да се използва. И за да се опрости ситуацията бе изоставена като валутата за плащане.
През април 2009 г. , Република Зимбабве изцяло  е преминала на американски, европейски, британски и южноафрикански валути.
Това е стабилизирало ситуацията в икономиката на страната и е позволило да започне процес на възстановяване.
Неспособността на собствената валута да изпълнява функцията на икономически регулатор, вследствие на изгубеното доверие в нея, леко се е сменила с ясни отправни точки, баланс и начало на възстановяване.
Изминаха пет години и правителството на Зимбабве е взело ново решение. Каква ирония само?! Законното платежно средство в страната става китайския юан, заедно с бившите валутни обръщения. Властите в страната са решили да се застраховат срещу всякакви валутни шокове.
Това стартира процеса на неограниченото печатане на пари. Хиперинфлацията не се извършва бавно и постепенно, а става внезапно за една нощ. Идва като шок, нещо което не очакваш.
Това може да се случи всеки ден, утре или следващите няколко години…..
Нужно е да бъдем подготвени, за да не бъдем шокирани или погребани под развалините на собствената си наивност и късогледство, когато бъде разтърсена световната финансова икономическа система.

В съответствие с новите изследвания учените от колежа при Лондонския институт, доказали, че щастливият човек е по-малко податлив на процеса на стареене, отколкото връстниците си, които са по-песимистично настроени.
За да направят подобни изследвания, учените са наблюдавали три хиляди човека, жени и мъже на възраст над 60 години.

Наблюденията са направени през последните 8 години.

Благодарение на цяла серия от проучвания, изследователите са открили, че хората, които могат да получат удоволствие от всеки ден, са по-малко предразположени към стареене, отколкото тези, които са в депресия.
Хората, които ценят всеки миг от живота си и се отнасят към него с голяма любов, бързо се движат и извършват съответно спешните дела по-ефективно.

Биолозите са открили, че гъбите създават около себе си въздушни течения, които помагат за разпространение на спорите им. Ето защо, гъбите са в състояние да се разселят дори и в тихо време.
Смята се, че разпространението на гъбични спори е само пасивен процес, в който гъбата разчита единствено на външната среда. Изследователите показват, че това не е така. Учените са ги снимали с високоскоростна камера, а кадрите са анализирани чрез използване на математически алгоритми.
Оказа се, че гъбите създават около себе си въздушни потоци, изпарявайки влагата от повърхността си. Водната пара охлажда околното пространство, предизвиква падане на налягането и възниква лек вятър. Експериментите са показали, че при спокойно време, благодарение на този механизъм, спорите могат да бъдат подхванати от „гъбения вятър“ и издигнати на височина 1 сантиметра.
Изследователите смятат, че вятърът могат да създават всички гъби, които имат плодни тела, включително и тези видове, които паразитират върху растения и животни.

Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.

Учени от Университета на Северна Каролина  изучавали на молекулярно ниво процеса на превръщане на цеулозата в биотопливо и други полезни вещества. Неочаквано откритие може да помогне в създаването на високотехнологична трансформация на евтина биомаса, като дървесни отпадъци в гориво..
Целулоза е най-често срещаното органично съединение на Земята. Това е основният структурен компонент на клетъчната стена на растенията, който може да бъде превърнат в много полезни продукти, включително и в течни горива за автомобили и самолети.
С помощта на суперкомпютър в Питсбъртския суперкомпютърен център по химия могли да разберат какво се случва на молекулярно ниво в процес на бързо нагрята дървесина при отсъствие на кислород. Този високотемпературен процес се нарича пиролиза и се явява основен способ за преработка на целулоза в биотопливо. Проучването може да доведе до по-рентабилно производството на гориво от биомаса.
Факт е, че голяма част от  на дървесината се съдържа в цеулозата, която представлява  верига от прости захари – глюкоза. Първо учените детайлно изучили структурата на механизма на разпада на глюкозата при нагряване. За тяхна изненада, се оказало, че водните молекули и дори самата глюкоза може да послужи като катализатор за разграждане на глюкозата. Изчисленията показват, че продуктите на пиролизата D-глюкоза, D-фруктоза, захароза и целулоза са различни, а елементарните реакции са идентични и се различават само в съотношението на компоненти. Познавайки този процес учените могат лесно да прогнозират, ефективността на извличане на енергия от различни видове дървесина, растящи на различни типове почва.