Осите и стършели обикновено са най-активни в ранните сутрешни часове, но източните стършели правят изключение. Те са най-активни на обяд.
Учените са изследвали структурата на такъв стършел, опитвайки се да разбере как това насекомо може да използва дневната светлина. Оказало се, че във външното оцветяване на кафяви и жълти ленти върху черупката му се съдържа пигменти, допринасящ за ефективното усвояване на слънчева енергия.
Освен това, между външните и вътрешните слоеве на жълтата лента потенциална разлика се увеличава при излагане на светлина. Можем да да предположи, че този вид стършели превръщат слънчевата енергия в електричество.
Как се използва тази енергия от насекомото, за сега не е ясно Предполага се, че чрез нея директно увеличава мускулната си активност или се запасява през деня с енергия, която изразходва за метаболитните си процеси в тъмното.

Като начало нека да уточня какво точно имам в предвид. Всички преминаваме през това.
Вие заспивате и започвате да „летите“, не можете вече да контролирате мислите си, а те започват да генерират сън и изведнъж опаааа …… Неочаквано рязко „падате“ и се събуждате.
Дори не знам как да назова това явление….
За него съществува сложно непреводимо словосъчетание „hupnicjerk“, но ние все едно стигаме до въпроса: „Защо става именно така?“
Отговор естествено няма, но съществуват теории, които се мъчат да обеснят това явление.
Според една от тях, организмът е изработил такава реакция, защото имало е време, когато сме спали по клоните, по скалите или на други „удобни“ височини.
Това се случва, когато човек започва да заспива, с други думи тялото напълно се отпуска, т.е. това е пряк механизъм, който ни спасява при падане от високи места по време на сън.
Но човек не е спал толкова често на такива места, за да си изгради такъв рефлекс.
Други учени предполагат, че това забавя всички процеси в организма, но за това няма никакви доказателства.
Въпроса остава открит. Вие също можете да предложите някоя хипотеза. Ако я докажете, ще сте първия, който ще знае, защо се получава така.

Това твърдят американски учени.
По-специално, това се отнася за жените, казват изследователите.
В проучването, учените са открили, че приятен аромат прави една жена по-привлекателен и по-млада. Не много приятната миризма предизвиква обратен ефект.
Това свидетелствува, че за възприемането на миризмата и привлекателността отговаря един и същи център за обработка в мозъка.
В същото време, възприемането на възраст и привлекателност са рационални и емоционални процеси. Следователно, за сега е трудно на изследователите, да обяснят механизмите на по-високо ниво.

Вулканите са едни от най-опасните и най-малко предсказуеми сили на природата. Проучването, проведено от изследователи от университета в Упсала, ще подобри ефективността на наблюдение върху вулканите, така че да се дават по-точни прогнози за тяхното изригване.
За да разберат вътрешните процеси на вулканите геолозите са изучавали дигите. Това са геоложки места, възникващи в резултат от запълване пукнатините на магмата. Дигите са основните транспортни канали на магма в земната кора и определят растежа на магмените камери и силата на изригването.
Разбирането как се оформят и разрастват дигите е много важно за изучаването на вулканите. Учените са установили, че здравината на скалите, заобикалящи магмата, зависи от размера на дигите. В хода на измерването била измерена дебелината на хиляди диги, резултатите от измерванията са проанализирани статистически, което е довело до няколко неочаквани изводи.
Геолозите открили, че нито вид на вулкана, нито вида на дигите засягат статистическото разпределение. Във всички случаи най-добре подхожда разпределението на Вейбул. То е известно като „теория на слабото звено“ и предполага, че материала се разрушава в най-слабото място.
По такъв начин, силата на скалата, която заобикаля магмената камера, определя кога и къде ще се образуват нови диги. Магмата отначало ще пробие там, където скалата е най-слаба.
Сега учените се надяват да приложат резултатите от изследванията на практиката.

Това е технология, позволяваща да се контролира активността на отделни неврони. На международен конгрес Ед Бойден, един от първите изобретатели на технологията е разкрил принципите й на действие.

Невроните сигнали предизвикват движение на заредените атоми, т.е. на йоните по каналите в клетъчната мембрана. Някои видове водорасли и други организми имат свръхчувствителни протеинови канали, закодирани в ДНК с помощта на специални гени.

Използвайки методите на генната терапия, учените могат да въведат тези гени в невроните на животни, заставяйки клетката да „се включва“ и „изключва“ под въздействието на светлината.

С помощта на оптогенетиката изследователи могат да преминат границата за наблюдение на активността на мозъка и активно да започнат да управляват мозъчните процеси.

Например, включвайки невроните за обоняние, учените могат да накарат животното да „помирише“. С други думи невроните отговарящи за обонянието могат да се активират чрез светлинни сигнали.