Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!

Ревностният проповедник на Евангелието Р. Харис веднъж бил поканен в град Атланта, щата Джорджия, да говори на лишените от свобода в един затворнически лагер. Когато затворниците били насядали, кой е на тревата на слънце, кой под дърво на сянка, един от тях отишъл на платформата за представи проповедника.
Своите думи той започнал така:
– Преди години в едно малко селце на щата Джорджия живели две момчета. Те заедно ходели на училище, заедно играели и посещавали църковните богослужения. Изведнъж едното от двете момчета престанало да посещава неделното училище  и църковните богослужения, като обяснило своето поведение с това, че смята всичко това за излишно, детска занимавка.
Другото момче продължило посещенията си в църквата, започнало да участва в църковния живот, защото виждало в това полза не само за себе си, но и за другите. Това момче, което не прекъсна посещенията на богослуженията в църквата, стана християнин и днес той ще ви говори. А това момче, което се отказа от всичко това, днес ви го представя.
Това е ярка илюстрация на живот с Христос и без Него.
Животът в Христос е истински живот. В него има пълнота от радост.
Живот без Христос е тежък живот. Колкото е по-безсъдържателен един живот, толкова той е по-тежък. Да живееш глупаво, неразумно и невъздържано означава не просто да живееш лошо, а бавно и болезнено да умираш.
Нека вашият живот да бъде с Христос и в Него.

Проповедникът на една педесятна църква Били Харел работел в склада на един строителен магазин. Молел се от някъде да му паднат пари, по възможност в по-голямо количество.

Неговата молитва била чута и през 1997 г. спечелил 31 милиона долара на лотария.

Били решил, че трудните времена са останали назад. Купил си ранчо, а след това още шест парцела плюс няколко екстравагантни автомобила.

Но, както много други щастливци, не могъл да каже „не“ на своите близки и роднини. Няма да влизам в подробности, но всичко завършило не много добре за Били.

Той се развел и завършил живота си със самоубийство.

Един евреин дошъл при Дов Бер и му се оплакал, че го притесняват нечисти мисли и лоши фантазии, а това му пречи да мисли за добрите и свети неща.
Дов му казал:
– Трябва да отидеш при равин Зеев.
Щом трябва, така и ще направи.
Равинът Зеев държал една страноприемница недалече от града, в едно село. Когато евреинът се добрал до там било вече нощ. Като гост той почукал, но никой не му отворил. Така той останал под едно дърво цяла нощ.
На сутринта страноприемницата отворила врати. Евреинът влязал и следвайки съвета на проповедника поискал да остане няколко дни.
През всичкото това време равинът Зеев нищо не му казвал, нито го питал нещо. Нито мъдри съвети, нито сурови наставления. Евреинът през цялото време си мислил: „Защо ме изпрати тук?“
И тъй като не се надявал да получи отговор, той решил да се прибере в къщи. Стоейки на прага на вратата, той казал на равина:
– Проповедникът ме изпрати при вас, но и аз не знам защо.
Равинът Зеев казал:
– Ще ти кажа защо. За да разбереш, че когато човек е стопанин на своя дом, то неканени гости при него не идват.

След едно богослужение до проповедника се приближил един мъж и му казал:
– Знаете ли, че вашите проповеди ми напомнят Божията благодат.
На проповедника му харесали думите на мъжа и му се усмихнал любезно.
– Е, – казал той, – нима са толкова вълнуващи и несравними?
– Не, но никога не свършват….