В средата на декември 2012 г., компанията Nouvoyage представи първата в света лимузина – амфибия Limousine Tender 33. Колата съчетава в себе си качества на разкошна лимузина и яхта. Тя може да се движи както по вода, така и по суша.
Limousine Tender 33 има климатик, трансформируеми прозорци, отварящ се покрив, разкошен интериор, стая за почивка, тоалетна и всичко друго, което може да има една изискана лимузина.
С този проект се разрушават всички стереотипи. Предлаганата пладформа е сляла в себе си стилен дизайн, изящество, простота и съвременни технологии.
Поради сложността на механичните системи, използвани при проектирането на такива коли, тази област не се развива в голям мащаб. С появата на новата платформа у много конструктори ще се появят абсолютно нови възможности за реализиране на нови идеи.
Специално внимание в проекта е отделено на екологичността. Поставен е дизелов електрически двигател, който намалява разхода на гориво и вредните емисии.
Иновативна технология допринася за лесно управляване на лимузината, което води до максимално удоволствие от процеса.

Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.

Зад прозорците умират бездомници, отхвърлени като боклук. Безпризорните спят в мазетата. Децата се продават за наркотици, а  в нелегални клиники хората се разфасоват на органи, като машина на частите ѝ.
Милостта и съжалението чукат ли на сърцето ви?
Всеки ден в столицата пристигат провинциални работници, които човекомелачката обезобразява.
Хиляди момичета изкушени от бляскавия рай, изобразен в лъскавите списания, завладяват бордеите и публичните домове.
Имаме свобода, която се свежда до избор между веранда и панел.
Давате на просещите, за да се отървете от звънящите монети в джоба си, а към благотворителността се отнасяте като към излишна реклама. Връх на хуманизма се явява „преброяването“ на бездомните кучета. А от мръсните и вонящи бездомни хора се извръщаме със затаен дъх, „Това си е техен избор“.
Императорът Чин Ши Хуанг, унищожи всички книги, за да почнат летописите в Китай от неговото управление. Нашите лидери отидоха още по-далече, пренаписаха историята. Притискайки достиженията на свръхдържавите в „Черната книга на комунизма“.
Безчислени откриватели и тълкуватели са узурпирали историческата истина и са я нагодили според „изискванията“.
Който владее миналото, владее настоящето, а който владее настоящето владее бъдещето.

Колко хубаво нещо е пролетта! Когато дойде тя тропа на прозорците, пее и вълнува душата.
Щастлив е онзи, който може да се отдаде на нейното опиянение, без да се отрови нито за миг от страшната мисъл, че всяка нова пролет го приближава все повече към неговия край. За някои той е радост, а за други мъка и страх.
Пролетта е едно от ония напомняния, които природата ни е устроила на тоя свят. Нейните рожби се събуждат всяка пролет за нов живот.
А всяка пролет живота си отива от нас…

Той може да се сравни с пренатоварен компютър, на който са отворени множество прозорци и постоянно постъпва огромен поток от разнородна информация. Или по-скоро той прилича на пункт на диспечера, на чийто екран се намират двадесет самолета. За контрол на всичко това е нужно голямо умствено и емоционално напрежение. Няма какво да се прави. Възможност за изключване и почивка няма.
Способността на жената едновремено да прави някои неща и да държи в главата си множество разнообразни мисли, не е просто природен феномен или елемент, по които се различават половете. Но това силно влияе на ежедневните взаимоотношения между жените и мъжете във всички сфери на живота и делата им.
„Безопасността“ за жената не се асоциира с голям дом, банкови сметки или образованието на децата. Жените са склони да изпитват финансови затруднения, отколкото да чувстват охлаждане във взаимоотношенията със съпруга си.
Женският мозък сравнен с мъжкия представлява „странна аномалия“. Когато жената си спомня стари забравени спорове, изпитва внезапен емоционален срив. Разстройва се за абсолютно странични неща. Мъжът често си мисли, че тя не иска да се разтовари от „стария“ си багаж, минали обиди и спомени. Това не е неин избор, а особеност на начина ѝ на мислене.
За разлика от мъжете, жената е подтисната от всевъзможни неразрешими проблеми, нараненост от минали обиди, случили се скоро или с деситилетна давност.
Нейното минало постоянно се вклинява в сегашния ѝ живот. Тя постоянно се връща към нещо, което отдавна е умряло и в мъжките очи въобще няма смисъл. Но за нея това съвсем не е безсмислено, дори много повече. Тя така е устроена, всяко друго поведение за нея би било неестествено.
Именно това обяснява, защо главата ѝ е запълнена от някаква „безсмислица“, макар да ѝ се казва, че не трябва да мисли за това: защо тя толкова дълго „преварява“ кавгата или възникналите разногласия, за които другият може и да е забравил: защо тя постоянно говори, че е уморена и съвсем не и е до секс. Различните мисли не ѝ дават покой, тя трябва да се освободи от всички тях, преди да помисли за секс.
За да се чувства жената в безопасност, тя се нуждае от времето и вниманието на мъжа. Ако мъжът отделя много време и внимание на работата си, той създава впечатление, че работата му е главната ценност в живота му. Жената си прави извод, че тя не стои на първо място в живота му. В нея се заражда усещането, че тя не е обичана, а по-скоро ненужна.
Жената иска непрекъснато да ѝ се доказва любовта към нея, не само на дуни, но и на дело.