Дори и сега, много от дизайнерите имат слабост към старите игри от 90-те години. Те превръщат известни герои в кресла и други предмети, които са необходими за дома.
Дизайнерът Бруно Маркес не си е губил времето напразно и е създал кресло за фенове, което е нарекъл Pac-Man Chair.
Такова кресло би изглеждало доста креативно във кой да е интериор. Уникалната форма и жълтия цвят са в основата на тази концепция.
Когато погледнете креслото имате чувството, че Pac-Man Chair отваря уста и отстъпва назад. Очите от страни са просто декоративно допълнение.
За съжаление това креативно кресло е само проект. Още не се знае какъв материал ще използва авторът, но с времето и това ще се изясни.

През 1868 г. американецът Джордж Уестингхаус изобретил въздушната спирачка. Тя работи използвайки смекчаващия ефект на въздушното налягане, за да спре движещ се влак. Железопътният магнат Корнелиус Вандербилт я нарекъл „глупаво хрумване”. Той не вярвал, че въздухът може да спре влак. Но днес въздушните спирачки се използват в автобусите и в камионите.

Въздушното налягане може да направи удивителни неща, но в състояние ли е то да задвижи влак? Само гений можел да допусне, че идеята за такъв „измислен влак” е осъществима.  Точно такъв е бил енергичният, безкрупулен, работохоличен гений с черен цилиндър Айзамбард Брунел. Той посветил живота си на инжинерството. Разработил няколко грандиозни инженерни проекта, за да улесни живота на хората. Разсипал се да строи железопътни линии, гигантски железни кораби и тунели.

Вечно бил потънал в работа и не обръщал внимание на хората. Брунел обичал да се залавя с очевидно непостижими неща. Някой път успявал, но допускал и много грешки. Една от тях била железница, задвижвана чрез въздушно налягане.

Обикновено в главата му се въртели хиляди идеи, колосални планове. ….. И всички те изглеждали толкова лесни.

Брунел с група инженери ходил в Ирландия, за да види как работи първата в света „атмосферна железница”. Железница, на която вагоните се движат бързо и тихо, задвижвани само от въздуха.

Идеята била много проста.

Мощни парни машини изпомпват въздуха от тръбата. По нея се движи бутало. То се изтласква от въздуха, който се опитва да се върне обратно. Буталото е прикрепено към пътническите вагони и ги задвижва.

Другите инженери се присмели на тази чудновата безшумна железница. Смятали я за не практична, но Брунел останал впечатлен. Той предложил да се използва атмосферното налягане в Южнодевънските железопътни линии. Тогава ирландската железница „сдавала багажа“. Но възрастни дами се юрнали да влагат спестяванията си в проекта, нали бил предложен от най-великия инженер по това време. Въздушните кули рухнали скоро.

Брунел отишъл лично да види как вървят нещата. Синът на стрелочника го развел наоколо.

– Кожените уплътнители, г-н Брунел, – прошепнал младежа, обзет от страхопочитание към великия мъж, – изсъхват и се пукат при студено време. А когато е горещо, изгниват.

– Разбирам, – отговорил Брунел. – Каква е тази отвратителна миризма?

– Трябва да е от рибеното масло. Компанията нае хора, които да минават по линията и да мажат кожата със сапун и рибено масло, за да не се втвърдява. Наистина мирише отвратително.

Те продължили да вървят и спрели при една от огромните тухлени помпени станции.

– Тук е другият проблем, – казал младежа. – Тръбите…

– Какво им е на тръбите? – изревал Брунел, заглушаван от шума на машините.

Огромната парна машина, като някой разгневен дракон, бълвала черен пушек. Пухтящите помпи засмуквали въздуха от кухите железни тръби. А с него пристигали мазна вода, ръжда и мъртви плъхове.

– Плъхове …  как са попаднали тук? – изръмжал Брунел, но вече се досещал за истината.

Гладните плъхове били изгризали намаслените кожени уплътнители и те започнали да пропускат въздух. Просмукала се вода и тръбите ръждясали.

Прочутия инженер крачел бясно, а младежа подтичвал след него, за да не изостане. Внезапно Брунел се навел, за да пипне наядената от плъховете кожа.. Младежът го погледнал с ужас.

– Нееее…! – изкрещял младия човек.

Брунел доближил ръката си към уплътнителя и младежа го хванал за рамото.

– Стой настрана, момче! – казал грубо Брунел.

– Не пипайте, моля ви…! – промълвил едва едва младежа.

– Защо не?

Тогава Брунел осъзнал надвисналата опасност. Вакуумът вътре в тръбата не бил стопроцентов, но можел да строши костите на пръстите му. Брунел отстъпил мърморейки. Имало някои неща, които и той не се осмелявал да направи.

През февруари 1848 г. Брунел заявил, че проблемите са разрешени, но седем месеца по-късно посъветвал директорите на компанията да замразят проекта.

Американски математици участващи в проекта GIMPS са получили най-голямото известно просто число. То се състои от 17 милиона цифри. Откритието ще помогне да се получат нови устойчиви шифри.
Новото число се отнася към класа от простите числа на Мерсен. Записва се като 257885161-1 и съдържа 17425170  цифри.
То е било получено на 25 януари на компютъра на един от участниците на проекта GIMPS професор Къртис Купър от Университет на Централна Мисури.
Предното най-голямо просто число е получено през 2008 г. и е съдържало 12978189 цифри.
Простите числа са много интересни не само за математиците, но също така и за обикновените хора, защото те се използват в криптография, като банкови кодове, които са основани на големи прости числа. Колкото е по-голямо простото число, толкова по-устойчив е шифърът. За това има голям интерес към тях.
Проектът GIMPS – Great Internet Mersenne Prime Search е създаден през 1996 г. и представлява мрежа за разпределение на изчисленията, към която може да се присъедини всеки желаещ. Неговата цел е намиране на така наречените прости числа на Мерсен, за първи път описани през 17 век от френския математик Марен Мерсен.
Обикновените прости числа се делят без остатък само на себе си и на единица, а простите числа на Мерсен могат да се представят във вида 2n-1.
Този начин на представяне на простите числа от Мерсен е един добър начин за получаване на повече прости числа, за това ги и изучават.
За практическото приложение не е важно, дали простото число се явява число на Мерсен или не, но математиците така по-лесно намират простите числа.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.