Helsinki Library Proposal е модерна библиотека в Хелзинки. Проектът, на която е разработен от архитекти на финландското студио «Djuric+Tardio Architectes».

Архитектурен стил на библиотеката се корени в една стара традиция на строителство във Финландия с дърво.

Тристранната дървена конструкция с гладки форми е предназначена за библиотеката, изложбени зали и кино.

В този проект се разбира намека за възвръщането към книгата наравно със съвременните електрони средства за масова информация.

Новата библиотека е единственото културно място за развитие, почивка и общение.

Японския художник Цюеши Осава пътешества по целия свят, събира местните дарове на природата и ги превръща в апетитни огнестрелни оръжия.

Целта на проекта е да се покаже противопоставянето на войната и насилието на здравословния начин на живот.

Цюёши Осава е роден през 1969 г.. В Токио.

Въпреки класическо си образование в столичния Националния университет за изящни изкуства и музика, художникът още от самото начало на творческата си кариера се опитва да излезе извън изолирана среда на една картина.

Той често си сътрудничи с други художници и привлича в творчески диалог зрителската аудитория.

В центъра на Лондон са намерили  погребани хор от времето, когато е върлувала „Черната смърт“. Това се случило, когато прокарвали високоскоростна жп линия през града.
Телата били намерени при прокарване на тунел в района Charterhouse Square. До 15 март са изкарани 13 тела. Намерени в близост глинени изделия показват, че телата са били погребани в средата на XIV век.
По-рано археолозите са предполагали, че в покрайнините на Лондон могат да се намерят масови гробове от времето, когато там е върлувала чума. В новооткритата гробница скелети били подредени в стройни редици. Това, според експертите, показва, че телата са били погребани в началото на епидемията, когато броят на смъртните случаи е бил малък. В по-късните етапи трупове са били безразборно изхвърлени в масови гробове.
Образците от пробите на ДНК събрани от скелетите, могат да хвърлят светлина върху развитието и разпространението на щамове от чумата от времето на „Черната смърт“ до ден днешен.
Този гроб не е първият, който са открили археолозите. През април 2011 г. погребани хора са намерени до терминала Ливърпул Стрийт. Там са намерени стотици скелети.
Изграждане на  линията Crossrail на стойност близо 16 милиарда паунда е започнало през 2009 година. До 2018 г. високоскоростна железопътна ще събере 39 станции в Лондон и околностите. В момента изкопни работи са проведени на 40 обекта. Изграждането на линията е най-големият археологически проект в Обединеното кралство.

Дори и сега, много от дизайнерите имат слабост към старите игри от 90-те години. Те превръщат известни герои в кресла и други предмети, които са необходими за дома.
Дизайнерът Бруно Маркес не си е губил времето напразно и е създал кресло за фенове, което е нарекъл Pac-Man Chair.
Такова кресло би изглеждало доста креативно във кой да е интериор. Уникалната форма и жълтия цвят са в основата на тази концепция.
Когато погледнете креслото имате чувството, че Pac-Man Chair отваря уста и отстъпва назад. Очите от страни са просто декоративно допълнение.
За съжаление това креативно кресло е само проект. Още не се знае какъв материал ще използва авторът, но с времето и това ще се изясни.

През 1868 г. американецът Джордж Уестингхаус изобретил въздушната спирачка. Тя работи използвайки смекчаващия ефект на въздушното налягане, за да спре движещ се влак. Железопътният магнат Корнелиус Вандербилт я нарекъл „глупаво хрумване”. Той не вярвал, че въздухът може да спре влак. Но днес въздушните спирачки се използват в автобусите и в камионите.

Въздушното налягане може да направи удивителни неща, но в състояние ли е то да задвижи влак? Само гений можел да допусне, че идеята за такъв „измислен влак” е осъществима.  Точно такъв е бил енергичният, безкрупулен, работохоличен гений с черен цилиндър Айзамбард Брунел. Той посветил живота си на инжинерството. Разработил няколко грандиозни инженерни проекта, за да улесни живота на хората. Разсипал се да строи железопътни линии, гигантски железни кораби и тунели.

Вечно бил потънал в работа и не обръщал внимание на хората. Брунел обичал да се залавя с очевидно непостижими неща. Някой път успявал, но допускал и много грешки. Една от тях била железница, задвижвана чрез въздушно налягане.

Обикновено в главата му се въртели хиляди идеи, колосални планове. ….. И всички те изглеждали толкова лесни.

Брунел с група инженери ходил в Ирландия, за да види как работи първата в света „атмосферна железница”. Железница, на която вагоните се движат бързо и тихо, задвижвани само от въздуха.

Идеята била много проста.

Мощни парни машини изпомпват въздуха от тръбата. По нея се движи бутало. То се изтласква от въздуха, който се опитва да се върне обратно. Буталото е прикрепено към пътническите вагони и ги задвижва.

Другите инженери се присмели на тази чудновата безшумна железница. Смятали я за не практична, но Брунел останал впечатлен. Той предложил да се използва атмосферното налягане в Южнодевънските железопътни линии. Тогава ирландската железница „сдавала багажа“. Но възрастни дами се юрнали да влагат спестяванията си в проекта, нали бил предложен от най-великия инженер по това време. Въздушните кули рухнали скоро.

Брунел отишъл лично да види как вървят нещата. Синът на стрелочника го развел наоколо.

– Кожените уплътнители, г-н Брунел, – прошепнал младежа, обзет от страхопочитание към великия мъж, – изсъхват и се пукат при студено време. А когато е горещо, изгниват.

– Разбирам, – отговорил Брунел. – Каква е тази отвратителна миризма?

– Трябва да е от рибеното масло. Компанията нае хора, които да минават по линията и да мажат кожата със сапун и рибено масло, за да не се втвърдява. Наистина мирише отвратително.

Те продължили да вървят и спрели при една от огромните тухлени помпени станции.

– Тук е другият проблем, – казал младежа. – Тръбите…

– Какво им е на тръбите? – изревал Брунел, заглушаван от шума на машините.

Огромната парна машина, като някой разгневен дракон, бълвала черен пушек. Пухтящите помпи засмуквали въздуха от кухите железни тръби. А с него пристигали мазна вода, ръжда и мъртви плъхове.

– Плъхове …  как са попаднали тук? – изръмжал Брунел, но вече се досещал за истината.

Гладните плъхове били изгризали намаслените кожени уплътнители и те започнали да пропускат въздух. Просмукала се вода и тръбите ръждясали.

Прочутия инженер крачел бясно, а младежа подтичвал след него, за да не изостане. Внезапно Брунел се навел, за да пипне наядената от плъховете кожа.. Младежът го погледнал с ужас.

– Нееее…! – изкрещял младия човек.

Брунел доближил ръката си към уплътнителя и младежа го хванал за рамото.

– Стой настрана, момче! – казал грубо Брунел.

– Не пипайте, моля ви…! – промълвил едва едва младежа.

– Защо не?

Тогава Брунел осъзнал надвисналата опасност. Вакуумът вътре в тръбата не бил стопроцентов, но можел да строши костите на пръстите му. Брунел отстъпил мърморейки. Имало някои неща, които и той не се осмелявал да направи.

През февруари 1848 г. Брунел заявил, че проблемите са разрешени, но седем месеца по-късно посъветвал директорите на компанията да замразят проекта.