Британската компания Intelligent Energy е създала водородни топлинен елемент за iPhone 6, който ще позволи на смартфон да работи непрекъснато цяла седмица.

За сега водорода се зарежда през гнездото за зареждане на слушалките, но в бъдеще инженерите ще предоставят сменяема касета. Тя ще бъде присъединена към долната част на смартфона.

Разработчиците са оставили в апарата традиционната батерия, добавяйки топлинния елемент, генериращ електроенергия, използвайки водород и кислород.

Водата се явява вторичен продукт. Тя се изпарява чрез специално измислено за целта отверстие.

Според британските инженери, добавянето на горивна клетка не изисква промяна на конструкцията на смартфона.

Готвенето винаги е било едно от основните грижи на ежедневието.

Но благодарение появата на функционални уреди, животът е станал по-лек и приятен.

Днес ви представям Zoku Quick Pop Maker. Това е функционален уред за приготвяне на сладолед.

Той произвежда готовият продукт само за 10 минути.

Този модел може да произведи три порции сладолед наведнъж.

Това устройство е идеално както за дома, така и за професионална експлоатация.

Психолозите провели следният експеримент.

На доброволци дали списък с 20 продукта и ги накарали да ги потърсят в супермаркетите.

При първия опит участниците в експеримента трябвало да изпълняват задачата без да говорят, а при втория им разрешили да си повтарят имената на продуктите.

При втория опит доброволците намерили по-бързо продуктите.

Оказало се, че при произнасяне на имената, паметта се пришпорва и кара хората визуално да си представят резултатите от действията си. Това работи само тогава, когато човек ясно си представя, какво иска и знае как да го постигне.

Ако вие не знаете как изглежда предмета, които търсите или нямате представа, как да изпълните дадено действие, мозъкът ви ще получава противоречиви команди. По този начин вие само забавяте работата му.

От друга страна, ако вие знаете, че банана е жълт и продълговат, когато повтаряте на себе си „банан“, вие активирате в мозъка даденото визуално изображение и ще намерите плода по-бързо.

Френският биохимик Пиер Калея е създал фенер на базата флуоресциращи водорасли. Целта му е била да демонстрира важността и полезността на тези организми в нашия живот.

При развитието на промишлеността въглероден диоксид е един от най-често срещаните странични продукти, които замърсяват околната среда и ускорява глобалното затопляне.

Калея е видял възможност за решение на проблема по екологичен път. Нали водораслите се нуждаят от  въглероден диоксид като енергиен доставчик?!

Водорасловият фенер може да погълне за година толкова  въглероден диоксид, колкото едно дървото през целия си живот, ако не се отсече.

Фенерът не само използва въглеродния двуокис, но произвежда и кислород. За това учените наричат тази система допълнителни бели дробове на нашата планета.

Килограм водорасли е в състояние да поеме за цял ден 2 кг въглероден диоксид. Фенерът, която е създала Kaлея съдържа 1,5 куб.м водорасли. За една годината фенерът абсорбира от въздуха около един тон въглероден диоксид.

Проектът осигурява не само здравословен въздух, но и светлина.

Французинът смята, че водораслите могат да се използват не само за улични лампи. Такива водораслови лампи могат да се инсталират в големи сгради и подземни гаражи, където осветлението е слабо и въздухът е замърсен от ауспусите на автомобилите.

Не за първи път семейство Ганеви оставаха без пари. Дори хляб нямаше с какво да си купят. Жана отиде на работа без закуска. Тя бе подтисната и разтревожена. По пътя си мислеше, от кого да вземе малко пари на назаем.

Със същата тревога и мъка в къщи останаха съпруга ѝ и двамата ѝ сина. Тримата мъже мълчаливо обмисляха, какво да направят, за да се преборят с глада.

По-големият от синовете Светозар имаше на другия ден изпит. Той учеше задочно право, затова се опита да забрави глада и отиде в стаята да чете. Бащата Христо и по-малкия син Цанко останаха с наведени глави в хола. И двамата бяха посърнали.

По едно време Цанко стана и пусна телевизора. На екрана се преследваха коли, гърмежи и пукотевици,  на земята хора облени в кръв, поредният екшън.

– Това интересно ли ти е ? – попита Христо.

– Какво да правя? Стомахът ми къркори, ще полудея….., – запротестира Цанко.

– Поразкарай се из квартала, може и да се окаже някоя, макар и временна, работа, – бащата се опита да насочи сина си към по-полезна дейност.

– Скапан живот, – изруга Цанко. – Татко, идва ми да ……

– Ще преживеем и това някак си, имали сме и по-тежки случаи, – каза умиротворително Христо. – Ще отида в кухнята. От това, което е останало ще опитам да приготвя нещо.

Хладилникът беше празен. На масата имаше малко парче зеле, три домата, две чушки и пера от праз, В паничка бяха сложени четири сварени картофа.

Христо огледа това богатство и реши да направи от него салата. Всеки от продуктите надроби на ситно, поръси всичкото със сол и от празната бутилка олио изцеди две три капки. С две вилици обърка всичко. Гребна малко отгоре и опита, стори му се вкусно.

Зарадва се и повика синовете си:

– Хайде, идвайте да ядем!

Всеки от тримата въоръжен с вилица, седна на масата. Гребяха бързо и мълниеносно ометоха „нещото“ в голямата купа.

Христо погледна към Светозар, знаеше, че големият му син все намира кусури на всичко и го попита:

– Е, Светльо, признаваш ли ме за готвач?

– Буламача ти не беше лош, – засмя се Светозар.

– Браво, татко, – похвали го Цанко, – беше чудесно. Много бе вкусно.

Изведнъж и тримата избухнаха в смях…..