Тихомир бе поставил предизвикателно ръце на кръста си:

– Малине, имаш ли достатъчно смелост в избора си да спреш?

– Какво да спра? -тръсна глава Малин.

– Например, да затвориш лаптопа, дори ако не си свършил работата по него. Или да не обръщаш внимание на телефона си по време на вечеря. Просто да си кажеш: „Не сега“, когато всичко около теб казва: „Побързай, няма време“.

Малин повдигна едната си вежда:

– Да живееш“с достатъчно време“ е впечатляващо.

– Бог ти е дал двадесет и четири час в денонощието, – намръщи се Тихомир, – но Той не е искал да ги запълниш с работа за двадесет и пет.

Малин само вдигна рамене.

– Присъствието е по-важно от продуктивността. Твоята стойност не се измерва с резултатите ти, – започна да поучава Тихомир. – Помни, че Бог е много по-заинтересован от това в кого се превръщаш, отколкото колко постигаш.

– Звучи ми като клише, – присмехулно подметна Малин.

– Този вид живот не изглежда еднакво за всички. Но под детайлите, той винаги започва на едно и също място.

– Едно и също място?! – повтори като ехо Малин.

– Начина на почивка. Доброволно освобождаване от резултатите и тихо решение да вървиш в крак с Духа, вместо да бързаш напред.

Малин сбърчи нос.

Тихомир продължи настървено:

– Исус живя така. Той ходеше, чакаше, оттегляше се и слушаше. Само за три години публично служение, без бързане, самореклама или борба, той завърши най-великото дело, което светът някога е познавал.

Малин продължаваше да гримасничи недоверчиво, а Тихомир се засилваше още повече:

– Това е поканата и за нас. Да работим усилено. Да се ​​изявяваме абсолютно, а след това да си починем. Да се ​​доверим и да предадем резултатите на Бога. Така изглежда един живот, изпълнен с благодат. Не става въпрос да правим по-малко, само за да създадем преднина. Нужно е да правим това, което е най-важно, с Бога, за Бога и на Божието време.

Ако всеки човек яде плодове и зеленчуци, продуктивността в света ще се увеличи с 20 %. Съмнявате ли се в това? Тогава чуйте!
В детството майките са ни задължавали да ядем плодове и зеленчуци, защото те съдържат необходимите витамини за развитието на ума и растежа на тялото. Те са полезни не само за децата, но трябва да присъстват и в храната на възрастните.
По данни на Световната организация по здравеопазването (СОЗ) два милиард човека или повече от 30% от населението на земята, в днешно време страдат от липса на желязо, освен това подобно положение се наблюдава не само в по-слабо развитите страни, но и в държави с висока стандарт на живот.
Основната причина за липсата на желязо е непълноценната диета.
Болшинството от хора даже не подозират, че страдат от дефицит на желязо. С него са свързани следните симптоми, като хроническа умора, лоша успеваемост в училище и трудности с концентрацията.
От СОЗ смятат, че ако се реши проблем с дефицита на желязото, ще се подобри здравето на много хора, а от там и личната им продуктивност. В резултат на това сумарната световна продуктивност ще нарасне с 20 %.
Нима това е малка причина, за да включим плодовете и зеленчуците в храната си?