Според ново изследване, за месеците прекарани в ниска околоземна орбита, астронавтите стават все по-високи, но след завръщането си на Земята постепенно се връщат към предишните си размери. Също така след полет у астронавтите възниквал проблем с гръбнака.

В хода на изследването, шест астронавти на НАСА, всеки от които е бил между четири и седем месеца на Международната космическа станция, три пъти е бил подложен гръбначния му стълб на ядрено-магнитен резонанс: в навечерието на полета, веднага след завръщането им от полет и два месеца по-късно.

Сканиранията показали, че по време, когато са били в космоса, мускулите поддържащи гръбначния стълб са атрофирали. Масата на тези мускули е намаляла с 19 %.

След два месеца те са успели да възстановят само 2/3 от масата на мускулите преди полета. Всичко това четири пъти е увеличило риск от дискова херния в астронавти в сравнение с контролна група.

Освен това астронавтите пораствали с пет сантиметра, но след завръщането си тази разлика изчезвала.

Около 70% от астронавтите на НАСА се оплакват от дискомфорт в гръбнака само след няколко дни, когато летели в космоса. У 50%  се наблюдавали болки в гърба след завръщането им на Земята.

Обикновено тези усещания се обяснявали с подуване на гръбнака след като на него преставало да действа теглото на тялото.

Но томографията не давала никакви признаци за такова подуване. След допълнителни изследвания се изяснило, какво точно става с гръбнака на астронавтите.

Редица проблеми могат да се избегнат, ако в програмата на астронавтите се включат укрепващи гръбнака упражнения, които били разработени за пациенти на земята с аналогични разтройства.

Генади лежеше в леглото. Той се възстановяваше след инфаркт. Беше тъжен и постоянно склонен към депресия.

Веднъж го посети старият му приятел Благой.

– Вече не мога да се концентрирам върху никакъв разговор, книга или телевизионна програма за повече от 15 минути, – оплака се Генади на приятеля си.

– Ти си християнин, – каза доста сурово Благой. – Вярващите не трябва да се депресират. Те трябва да живеят пълноценно, независимо от обстоятелствата.

– Вярвам, че авторът на псалом 42 е бил депресиран, – усмихна се Генади. – Този псалм е поетичен израз, на това което изпитвам. Двамата с псалмиста изплакваме пред Бога една и съща болка.

Двамата стари приятели замълчаха.

– Сърцето ми е празно, – едва не изплака Генади. – Живея само със спомените и копнея да почувствам Божията сила отново.

– Но там в края на този псалм се казва: „Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми о, Бог мой“, – каза тихо Благой.

– Това ли е всичко? Това ли е отговорът? – опита се да се надигне от леглото Генади. – Изглежда много просто.

Приятелят му въздъхна и само вдигна рамене. След това добави:

– Опитай! Нищо не губиш от това.

След като Благой си тръгна, Генади най-напред неуверено, а след това все по-смело започна да възхваля Господа.

Изведнъж самият той осъзна: „Дори, когато мисля, че ме е изоставил, Бог е близо до мен и ме закриля със Своята любов“.

Във вторник Гена показа на Василка една снимка, която се бе измачкала и не се виждаше лицето на човека, който бе сниман на нея.

Тя явно бе натъжена. Обърна се към приятелката. С много болка и съжаление каза:

– Как ли се е смачкала? Знаеш ли колко много държа на нея?!

Василка реши да ѝ помогне.

– Мога да я поправя. Ще я сканирам на компютъра си. След това ще използвам една специална програма и ще поправя пораженията. Не е трудно да е направи, само трябва да знаеш как..

Гена се усмихна обнадеждена.

– Това е като безпорядъкът и бъркотията в живота ни, – каза тя. – Какво може да ги поправи?

– Задачата е доста по-трудна в сравнение с възстановяването на една стара снимка, но има едно мощно средство, което винаги може да ни помогне.

– Кое е то?

– Исус ни е дал прошката си. Чрез Христос всичко, което е помрачило нашия истински образ, е отстранено с Божията благодат и дара на прошката. Освен това, Христос ни е призовал да използваме целителния дар на прошката при отношенията с другите. Благодарение на силата на прошката можем да живеем без горчивина от нараняванията и всичко, което ни отделя от другите.

– Колко е хубаво, че имаме, кой да ни помага да поправим нещата, – възкликна Гена.

– Трябва да сме благодарни на Бога, – усмихна се Василка, – за прошката, благодатта, която ни изцерява и премахването на разделенията.

Айан Негри, собственик на автомобил Tesla, живее в Лос Анджелис. За да отдъхне от градската суета, той се отправил към Националния парк „Red Rock Canyon“, желаейки да се насладите на тишината и да направи снимки на прясно падналия сняг по пистите.

Взел фотоапарата си, отворил и затворил с помощта на смартфон своя автомобил и се отправил със съпругата си извън града.

Да се отваря автомобил с помощта на смартфон е много яко! Но оказало се, че модната футуристична функция може да изиграе лоша шега на собственика си.

Насладили се на пейзажа, Айран и съпругата му решили да се прибират, но с помощта на смартфона не могли да отключат колата. А ключове за автомобила никой не бил взел със себе си.

Причината, за невъзможността да се отворят вратите със допълнителната програма на смартфона, се състояла в това, че в селската местност няма клетъчна връзка за използване. Но дори смартфона да хващал мрежа, това не е достатъчно, защото и на автомобила му е необходима такава, в противен случай вратите на колата няма да се отворят.

Съпругата Айан трябвало да се движи по магистралата около три километра в търсене на някакъв сигнал. Когато открила такъв, звъннала на познати, които я докарали до дома ѝ , за да вземе ключовете на мъжа си.

Жалко е, че компанията Tesla не е предвидила никакви резервни варианти, както за този случай. Но докато няма такива функции, желателно е собствениците на Tesla да не си оставят ключовете за автомобилите у дома.

час, В Япония правителството е стартирало нова програма, наречена „Premium петък„.

Съгласно новата програма, жителите на Страната на изгряващото слънце, всеки последен петък от месеца ще могат да напускат работата си няколко часа по-рано.

Това нововъведение не е прието от всички японци с въодушевление.

В края на краищата, те ще трябва да променят обичайния си режим на работа, както и да успеят да направят всичко за по-малко време.