Вера бе стажантка в болницата. На рецепцията тя се запозна с Георгиев. Той беше професор по ботаника, живееше в един от хубавите квартали на столицата. Щастлив бе в брака си и имаше три деца.

Когато Георгиев се запозна с Вера бе на 72 години. Той умираше бавно и постепенно от рак на белия дроб.

Беше му приложена химиотерапия под авторитетното наблюдение на известен онколог.

Една нощ Георгиев попадна в реанимацията, защото през деня бе имал проблеми с дишането. Той трудно се движеше в отделението и просто бе припаднал.

Преди Вера да отиде при него, тя погледна тестовете му и рентгеновите снимки на белите му дробове. Забеляза, че той има двустранен ексудативен плеврит, последствие от рака на белите дробове. Това беше много лошо.

Вера влезе в стаята и видя измъчен и изтощен мъж. Тя го попита стандартно:

– Как се чувствате?

От отговора, който последва тя разбра, че той е славен човек. Побъбриха си малко за незначителни неща, след което Вера му каза:

– Течността в дробовете ви е от рака. Ние можем да я изтеглим чрез специални игли, но облекчението след тази процедура няма да продължи дълго. За съжаление ракът ви прогресира.

Когато разговаряше с него Вера се чувстваше странно леко. След като му съобщи диагнозата, тя реши преди да отиде при следващия пациент, да го попита:

– Вие разбирате ли тази диагноза и какви са прогнозите?

Той се усмихна и каза:

– Четох в Интернет, че при такава диагноза ми остава да живея няколко месеца, но онкологът настоя да продължа химиотерапията.

– А вие самият какво искате? – попита Вера.

Георгиев се умълча за няколко секунди. След това вдигна очи и погледна Вера. Тя видя как по лицето му се стичат сълзи.

– Аз изживях един прекрасен живот. Имам прекрасно семейство. Моите близки ме обичат и аз бих искал да бъда с тях в къщи – и той заплака, като хвана Вера за ръката. – Никой до сега, нито един път не ме е попитал какво искам. Моля ви, мога ли да си отида в къщи? Всичко, което искам е да си бъда у дома.

Вера беше шокирана. Провеждаха лечение, изпробваме един или друг метод, но никой не  бе попитал болния, какво той иска.

Георгиев съвсем не искаше да бъде в реанимацията, не желаеше тръбата в гърлото си, нито катетъра. Той знаеше, че болестта е неизлечима. И искаше да умре спокойно.

Вера успя да го изпрати в дома му, където му оказваха палиативни грижи.

Той почина две седмици по-късно, заобиколен от любимите си хора.

Вера бе доволна, че го е попитала какво точно иска. Така се стигна до вариант, който беше най-добър за останалите дни от живота му.

Когато Вера чу, че Георгиев е починал, тя почувства облекчение, че е могла да го избави от страданието му.

Режисьорът Джон Форд често привличал индианци не само като актьори за неговите уестърни, но и за друга работа.

При снимането на филма „Fort Apache“ за много сцени били нужни определени метеорологични условия.

Форд започнал да плаща на един лекар-навахо, за да му дава точни прогнози за времето.

Няколко дена тези прогнози се сбъдвали, но един ден индианецът казал:

– Не мога повече да предсказвам времето.

Когато Форд го попитал:

– Защо не можеш, какво ти пречи?

Индианецът отговорил:

– Един от актьорите ми взе радиото.

Това е от отчета на комисия от друга планета за правата на човека на Земята:
Хората на Земята започват да ги лъжат още от детството.
Отначало им дават биберони, а после им разказват приказки.
До края на живота им ги заблуждават с реклама. Дават им фалшива прогнозата за времето. И изопачават новините с цел да ги манипулират..

Ще можете ли да изсвирите ноктюрно на флейтата от водосточни тръби? Има дом в Дрезден, на който е по силите тази задача.
Тази невероятна къща с фасада в синьо е известна като Kunsthofpassage Funnel Wall. Нейни автори са  немските художници  Christoph Rosner, Annette Paul и Andre Tempe, които са били вдъхновени от необичайно поставените водосточни тръби в  Санкт-Петербург.
Дрезден винаги е бил известен като един от най-красивите градове с многобройните музеи, които привличат вниманието на туристи в Европа. Но появата на удивителното здание с „флейта от водосточни тръби“ добавя още една туристическа атракция в повече.
Хидросцеплението на тръбите, оформено под формата на духови музикални инструменти е интересно и привлича вниманието. Обзалагам се, че Kunsthofpassage Funnel Wall  е в полза на местните жители, дори тези тръби да са декоративни. Но, тъй като те изпълняват полезна функция, за която са предназначени, то германските художници многократно заслужават похвала.
Kunsthofpassage Funnel Wall не е разположен в историческата част на Дрезден, а в района  New Town. Така той не се е превърнал в място на поклонение за многобройните туристи, които предпочитат да  търсят мрачните древни храмове, дворци и паметници.
Постепенно младежите, особено пътешестващите студенти, които са открили това място често идват в града, когато прогнозата за времето обещава мрачно и облачно време. В противен случай няма да могат да чуят, как свири флейтата от водосточни тръби, прекрасният дъждовен музикант…