Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.

През 1931 г. в китайската провинция Синцзян избухнал бунт сред тюркско-мюсюлманското население.

В правителствените войски били мобилизирани руски емигранти, като семейство Уайт, които са живели в Синцзян от времето на Гражданската война в Русия, както и тези, които избягали поради глада и колективизацията в Съветския съюз.

Две години по-късно генерал-губернатор на провинцията Шен Шицай бил в състояние да води преговори със Съветския съюз за помощ при потушаване на въстанието.

В Китай бил прехвърлен 13-ти Алма-Атински полк, войниците на който били облечени в белогвардейска униформа.

Освен това, Съветския съюз финансирал вече сражаващите части, съставени предимно от емигранти. По този начин, „червени“ и „бели“, участвали в конфликта от едната и съща страна.

В Германия се е появил нов пясъчен остров с размери приблизително равни на 25 футболни игрища. Той се намира на 24 километра от германската провинция Шлезвиг-Холщайн в Северно море, в резерва Ватенмир. Площта на острова достига 14 хектара, а височината му 4 метра.
Експертите вече са пресметнали, че територията на Германия се е разширила с повече от 100 хиляди квадратни метра. Даденото явление не е рядкост. Но за първи път е фиксиран случай, когато част от сушата се появява край бреговете на Германия.
Такива пясъчни острови се образуват в плитчините от наноси на пясък. Те изведнъж се появяват и също така внезапно изчезват, затова картографите не бързат да ги отбележат на картата.
На острова са се появили голям брой гъски, чайки, патици, гаги, соколи и други птици, които имат свои гнезда и отглеждат малките си. За това острова е наречен Птичи. На територията му има вече 49 вида растения, основно от които е пясъчния овес.
По време на ежегодното прелитане до резервата остават около 20 милиона птици. Важна роля за съществуването на парка е запазването на популацията от тюлени. Островът не се е появил внезапно, а е израснал за период от десет години. В последно време той се е увеличил и очертания му са ясно видими.
Растенията все още не са развили гъста коренова система и не изпълнява функцията за укрепване на пясъчните дюни. Ако се надигне силна буря, за една нощ вълните ще го размият. Но има надежда, че с течение на времето островът ще се укрепи и ще бъде в състояние да посреща туристи от всички краища на света. В този район от 2010 г. се наблюдава бързо развитие на екологичния туризъм.

Старейшините и обредни празници намаляват нивото на насилие сред папуасите.
Американски антрополог Полин Виснер от Университета на Юта, заедно си колега Нитце Pupu от Нова Гвинея е показал, че папуасите са в състояние да спрат кървавите войни, ако се обърнат към старейшината и в ритуала пият Coca-Cola.
Виснер повече от 30 години е изследвал обичаите на корените жители на провинция Анг. Тя има население около 400-500 хиляди човека. Папуасите от тази провинция са разделени в кланове по 350-1000 човека, който се оформят като политически обединения. Те периодично водат войни помежду си.
До 1990 г. в конфликтите са използвали лъкове и стрели, тъй като използването на огнестрелно оръжие било забранено от старейшините. Броя на жертвите при сблъсъка на клановете бил не повече от четирима души. Но след това властта в района завзели търговците на оръжия, което подронило авторитета на старейшините.
Папуасите започва да водят кървави войни, в които широко се използвало огнестрелно оръжия. В резултат на това, средният брой на жертвите в конфликтите между клановете достигнал 18 човека.
През последните 20 години били убити близо 5000души, а в сблъсъците участвали предимно млади хора.
Най накрая 2000-то население уставило конфликтите и отново се обърнало към старейшините. Те въстановили традиционните си ритуали. Нарушителят заглаждал вината си като давал нещо на пострадалия. За да се избегне войната, предизвикана от убит човек, достатъчно било да се дадат 26 заклани свине.