В щата Кентъки в град Лексингтън се случило нещо удивително. Котка спасила живота на стопанина си.
През една нощ Къртис спал у дома си. Изведнъж той почувствал силна болка в крака си. Събудил се и видял, че котката драскала крака му.
Странно, по-рано той не си спомня да е правела така. Докато се чудел усетил мирис на дим и се събудил напълно.
Разбирайки, че нещо сериозно се е случило, взел някои свои вещи и своята спасителка, и излязъл в коридора. Тук всичко било в дим. Първия етаж бил обхванат от огън.
Човекът трудно си проправил път към вратата и излязъл на улицата. Скоро къщата била напълно погълната от пламъците.
Същата вечер пристигнала приятелката на Къртис, която била истинската стопанка на котката. Тя се зарадвала, че нейната любимка е останала жива и е спасила живота на приятеля ѝ.

В американския щат Мичиган, са измислили нов начин за борба с алкохолизма.
На обществени места ще се постави специален апарат, който със женски глас ще умолява мъжете, ако са пили да не сядат зад волана.
Устройството ще се монтира в мъжките писуари. Приятен женски глас ще предлага на пиян посетител да вземе такси или да помоли приятел да го закара до дома му, за да се избегнат лошите последствия.
Продуктът за първи път е тестван в Детройт. Барманът Енджи Уилямс подкрепя инициативата, като казва, че напълно е възможно мъжете да обърнат внимание на молба отправена от приятен женски глас.
Необичайното устройство ще стане популярно и в другите щати.

Веднъж Марк Твен отишъл да слуша проповед на свой приятел свещеник, който много пъти го канел. Той бил един от най-добрите проповедници и когато проповядвал църквата винаги била пълна. Марк  си избрал неделята за ден, в който да посети църквата на приятеля си.
Свещеникът се готвел внимателно, в проповедта си вложил всичко най-добро което можел.
В неделя Марк Твен седнал на първия ред, точно пред проповедника. Свещеникът вложил цялата си енергия в проповядването и тя действително била прекрасна, цяла симфония преплетена с поезия.
Но Марк седял като мъртъв. Никакъв намек за одобрение не преминало по лицето му. Останалите хора били в екстаз, но Марк Твен оставал равнодушен.
Когато богослужението свършило свещеникът и Марк се насочил към колата. И двамата мълчали. Когато Марк Твен вече слизал от колата и се готвел да си тръгне, приятелят му казал:
– Ти нищо не каза за моята проповед.
Марк се обърнал и казал:
– В нея нямаше нищо ново. Аз имам книга в дома си, от която ти всичко си копирал. Тази лекция е взаимствана и ти не можеш да ме излъжеш, както глупаците в църквата. Но аз мога да чета и съм грамотен. Между другото преглеждах тази книга вчера.
Свещеникът бил изненадан и не можел да повярва на казаното:
– Какво говориш? От никъде не съм преписвал. Това е невъзможно!
Марк Твен казал:
– Утре ще ти изпратя книгата.
На другия ден свещеникът получил голям речник с бележка: „Тук ще намериш всички думи“.
Така разсъждава само аналитик. Той може да убие всяка поезия. За него това е просто свързване на думите. Не може да види красотата и всичко значимо, защото то се намира между редовете.

А това как става?
Когато поставя преграда на завистта, т.е. създам си навик да се радвам на успехите и красотата на другите, аз се променям.
Когато преодолея желанието си за повече покупки като жертвам, аз се променям.
Мързела побеждавам с труд, рутината с креативност, блудството с обезоръжаваща верност, сребролюбието с отслабващо задоволство.
Когато съм готова спонтанно да направя добро: да посетя болен или човек потънал в мъка; да не премина покрай някой, който е изоставен от близък, без да му обърна внимание; да дам исканото от просещия без да се интересувам за чистотата на мотивите му; да носа отговорност за поето обещание и да не говоря напразно; да простя на този, който ме е обидил или разочаровал, аз се променям.
Това са принципи звучали още преди 2000 години. Просто трябва да започнем да ги усвояваме. И тогава доброто ще започне да покорява сърцата на хората.
Блажения Августин е писал: „Блажен, който обича в Тебе приятеля и заради Теб врага. Само този не губи нищо скъпоценно, чийто пътища са в това, Кого не трябва да изгуби.“

През последните 6 години мъж живее рамо до рамо с хищник.
Шест години жителят на Мелитопол е възпитавал вълчицата Улим. Той я е спасил от унищожена вълча бърлога. Тогава тя е била съвсем малка и сляпа.
Улим е на 6 години и тежи 35 кг. Храни се с месо. За година изяжда половин тон месо.
Заедно със нея живеят вълкодави. Те са привикнали един към друг. Заедно ходят на разходка нещо, което в природата е невъзможно.
Спасената вълчица признава спасителя си и непрекъснато доказва верността си към него.  Александър е уверен, че по-предан и добър приятел от вълчицата няма.
Това е толкова необикновено приятелство.