Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Веднъж Шукшин се разхождал с малката си дъщеря. По пътя срещнал стар приятел. Отишли с него до близкият ресторант. Пийнали си, по разговорили се.
За дъщеря си, която оставил за минута на входа, съвсем забравил, а когато си спомнил и изскочил на улицата, нея я нямало.
Паникьосан обиколил целия район, всички дворове и веранди …
Докато бягал, дал обет: ако намери дъщеря си, в устата си да не сложи капка алкохол.
Накрая я открил. А обетът си не нарушавал нито на Нова година, нито на рожден ден ….
Веднъж след поредното снимане на филма „Те се сражаваха за родината“ екипът бил на гости у Михаил Шолохов. Домакинът уговарял Шукшин да изпие поне една глътка шампанско, но той категорично отказал.
Тогава Шолохов обидено казал:
– Когато ти дойда на гости в Москва, дори до чаша с чай няма да се докосна!

Когато излязъл с Брамс, от дома, в който композиторът живеел, приятелят му и голям негов почитал  благоговейно казал:
– Навярно никога не сте се замисляли, какво ще пише на дъската, която ще окачат на стената на дома ви след вашата смърт?
– Там ще бъдат написани само няколко думи, – засмял се Брамс.
– И какви ще бъдат те?
– Квартирата се дава под наем.

Когато в цирка показват представление с бенгалски тигър, арената се загражда и тя се превръща в голяма клетка. Тази мярка се взима, за да не се плашат зрителите.
Практиката показва, че бенгалския тигър може да стане добър приятел на човека. Тигърът Mulan Jamilah и студентът Abdullah Sholeh се сприятелили.
Индонезийски младеж намерил тримесечен тигър в Dilem Village. Това се случило преди шест години. Той взел животното и започнал да се грижи за него. Сега те са неразделни приятели. Тяхната дружба шокира не само местните, но и многобройните туристите.
За сигурността на Abdullah Sholeh трябвало част от дом да се превърне в клетка, оградена с метални пръти. Младежът уверява, че не чувства никаква опасност от своя раиран приятел. Той може спокойно да седи до бенгалския тигър, без да се страхува за здравето си.
Разбира се има случаи, когато Abdullah Sholeh получава от своя приятел драскотини, но това е, защото  Mulan Jamilah не отчита добре силата си в игрите и много силно драска с лапа.
Що се отнася за менюто на тигъра, той яде кокошки и козлета по два пъти на ден, сутрин и вечер.

Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.