Доверието е тази връзка, което прави разликата между един познат и един приятел. Вие говорите с познати, но имате доверие само на приятелите си.

Всеки от нас имате нужда от поне един човек в живота си, край който да се чувства безопасно.

Когато кажете за някого: „Мога да споделя всичко с този човек“. Вие очаквате той да не ви погледне на криво или да ви отхвърли. Знаете, че той няма да ви зареже. Ще бъде с вас във всичките вашите страхове, съмнения и несигурност.

Това е от съществено значение за вас. Между вас и този човек ще има дискретност. За да бъде един човек безопасен за някой друг, ще трябва да се ангажират със пазене на тайни, които другият му е споделил.

В Библията се казва, че изграждането на доверие в едно приятелство, включва поддържане на тайни: „Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата“.

Имате ли човек в живота си на когото можете да се доверите? Ако нямате, помолете Бог да ви помогне да се намери някой, на който да можете да се доверите напълно, с когото да споделяте вашите страховете, вашите съмнения и несигурност.

А ти готов ли си да бъдеш такъв човек за някой друг? Говорете с Бога за това и го помолете да ви намери човек,  който се нуждае от такава помощ. Вие може и да не сте готови още за това, но Бог ще ви подготви ако Го следвате.

Приятелските числа са две различни естествени числа, за които сумата от всички делители на първото число е равна на второто число и обратно, сумата от всички делители на второто число са равни на първото.

Двойка естетвени числа М и N се наричат приятелски, ако:
m1 + m2 + … + mk = N,
n1 + n2 + … + nl = M,
където m1, m2, mk са делители на числото M, а n1, n2, nk са делители на числото N.

Не се знае, краен или безкраен брой са двойките приятелски числа. До 2016 г са известни повече от един милиард двойки приятелски числа.

Попитали Питагор:

– Какво е приятел?

– Това е второто ми аз, като числата 220 и 284, – отговорил той.

Двойката приятелски числа 1184 и 1210 са изчислени през 1866 г. от италиански ученик на име Николо Паганини, който е пълен адаш на прочутия цигулар. Любопитно е, че заради тази двойка „се пренебрегват“ други видни математици.

Този ден беше много тежък за Симона. Ту валеше, ту слънцето се опитваше да надникне между облаците, но топлината му не се усещаше заради студения вятър.

Тя се прибра у дома си и приседна на края на дивана за малко, но изведнъж се строполи на пода ….

Така я завари един от синовете ѝ. Момчето се уплаши и започна да се тресе цялото, но намери сили и звънна по телефона:

– Мама ….. припаднала …. Вазов …14 а….

Линейката бързо дойде и Симона бе откарана бързо в болницата. Съпругът ѝ Веселин и двамата ѝ сина всеки ден ѝ ходеха на свиждане, но състоянието ѝ не се бе променило.

Вече 12-ти ден Симона беше в кома. Лекарят предложи на Веселин:

– Нека да изключим апаратите, които поддържат живота ѝ.

Веселен все още хранеше някаква надежда, че жена му ще отвори очи и за това каза:

– Бих искал да се посъветвам и с останалите от роднините и тогава ….

– Побързайте, – настоя лекарят, – няма смисъл да се отлагат нещата.

Веселин с натежало сърце се прибра в дома си. Звънна на близките на жена си и им каза, че иска да поговори с тях относно състоянието на Симона.

Повечето бяха заети, но някои от тях дойдоха. Когато леля ѝ Станка чу за какво точно става въпрос каза:

– Веселине, никой не е искал това да се случи, но Симона все казваше: „Когато умра, искам да стана донор на органи“. Каква по-добра възможност от тази, да изпълним желанието ѝ.

И всички се съгласиха.

На другия ден роднини и близки се събраха край Симона, за да се сбогуват с нея.

Веселин се надвеси над нея и тихо ѝ прошепна на ухото:

– Бори се, любов моя. Не трябва да преставаш да се бориш.

И изведнъж …. Това, което се случи силно разтърси всички присъстващи.

Жената, която изобщо не се движеше и не говореше, внезапно каза:

– Аз съм борец.

Това беше само началото. Скоро Симона се пооправи и напълно се възстанови.

По-късно тя споделяше с приятелите си:

– Думите на любимият ми бяха чудотворно лекарство за мен. Те спасиха живота ми. Не преставайте да казвате на хората, които обичате, колко скъпи са те за вас.

През 1877 г в Ню Йорк се открила първата изложба на кучета Westminster Kennel Club Dog Show, а заедно с нея и киноложки клуб, който организирал срещи на собствениците на ловни кучета в района на  Westminster Hotel в Манхатън.

Първите награди за победителите били пистолети, инкрустирани с перли.

През първата година на изложбата участвали около 1200 човека. От 1905 техният брой вече е увеличен до 1700.

Сега всяка година на Westminster Kennel Club Dog Show от цял ​​свят се събират повече от 2500 души с техните четириноги приятели.

Популярността на изложението е толкова голяма, че много често спечелилата породата става на мода през следващата година. Животновъдите започват да се „произвеждат“ кученца от този вид в „промишлени“ мащаби във всякаква големина.

Дошло тщеславие при един мъдър човек и му казало:

– Хайде да станем приятели. Готово съм, каквото поискаш, да направя за теб.

– И какво точно ще направиш за мен? – без да бърза с отговора си, попитал човекът.

– Ще ти помогна да станеш кандидат на науките.

– А след това?

– След това доктор.

– Да предположим, че това стане, а после?

– След това ще станеш професор, академик,… Всички ще те славят и ще те признават за велик …

– А след това, какво ще стане с мен?

– Как какво, ще остарееш.

– Славата ми ще преживее десет години след мен. Но след сто години, никой няма да си спомни моето име. А след хиляда? Така че, какво можеш да ми дадеш?

Тщеславието погледнало мъдрия човек, въздъхнало …. и тръгнало да търси такъв, който ще стане приятел с него без много да се замисля.