Добромир Асенов бе много развълнуван след проповедта. Той за първи път влизаше в църква.

До сега отхвърляше всичко свързано с християнството.

Заговореше ли му някой за Христос, Добромир бързо махаше с ръка:

– Не искам да слушам. Това са глупости.

Но днес бе по-различно.

Срещна се с пастира на църквата и му каза:

– Причината да дойда на църква бе , че търся, а не толкова поканата на мой близък приятел.

– Радвам се, че сте между нас, – възторжено го приветства пастирът.

А Добромир продължи:

– Търсех нещо, да изпълни празнотата, която изпитвам…. Аз търся нещо, което светът не ми дава.

Пастирът само се усмихна и прибави:

– Най добрият дар, който можете да получите е вечен живот чрез Исус Христос. Всичко, което трябва да направите е да поканите Исус в сърцето си.

Оформеният вакум в нас е от Бога. Той не може да бъде запълнен с нищо друго освен от Него, Който ни се разкри чрез Исус.

Младен бе навел глава и разсъждаваше на глас:

– Бог знае, че живеем в общество, обсебено от материалните неща. Дори се състезаваме помежду си, за да видим кой може да придобие най-много от тях, а интелигентността си определяме с количеството неща, които сме придобили.

Приятелят му Борис дълго го слуша, но се намеси:

– Телевизия и рекламите навсякъде ни бомбардират с посланието, че ако искаме да бъдем наистина успешни, трябва да имаме много неща.

Младен сбърчи нос и се засмя:

– Притежанията с ярко опаковката лъжа, са в състояние да ни дадат власт, уважение, приемане и безопасност.

– Забележи, – отбеляза Борис, – продажбите докосват дълбоко чувствани ни нужди и ни карат да се гърчим, докато не ги придобием.

– След всяка добита желана стока ставаме ли удовлетворени? – попита Младен с насмешка.

– Това може да бъде нов компютър, нова къща, нова кола, нова и по-добре платена работа или нов гардероб. И не е ли вярно също така, че кратко време след като го закупим, той не е достатъчен и трябва да бъде заменен с друг? – на свой ред зададе въпрос Борис.

– Цикълът на материализма винаги завършва с някаква форма на пристрастяване – наблегна на думите си Младен. – Това, което сме мислили, че ще ни освободи, в крайна сметка ни поробва.

– Ако сме в капана на материализма, ние никога не притежаваме неща, те ни притежават, – подкрепи го Борис.

– Би било наистина глупаво, ако трябваше да изживеем живота си, печелейки всички неща, които светът може да предложи и след това да го загубим завинаги. Ако временните неща на този свят ни разделят от вечния Бог на небето, ще бъдем глупаци да прекарате живота си в преследване на материалните неща, – констатира Младен.

Той бе перефразирал стих от Библията, в който се казва:

„Защото какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а погуби или ощети себе си?“

Огнян бе разгорещен и едва ли не викаше:

– Не забравяйте, че никой друг няма твоите таланти. Никой. Бог те издига от обикновените хора, като съпоставя твоите уникални способности с индивидуални задачи.

– Какво се пъчиш, всезнайко? – дръпна го Пламен.

Огнян още по-настървено продължи:

– Може би баща ти никога не те е хвалил или учителите ти винаги са те критикували, но Бог ще те аплодира…..

– Да бе, как ли пък не, – прекъсна го Пламен.

– Само Той може да направи лошите грешници добри и да направи слабите верни, – добави Огнян.

– Край, не искам да те слушам повече, – махна с ръка Пламен.

– Ей, човече, това не е шега, – Огнян погледна сериозно приятеля си. – Бог дава дарове, не оскъдно, а изобилно! И той не дава подаръци на случаен принцип, а внимателно на всекиго според уникалните способности.

Пламен ускори крачка и се отдалечи бързо от Огнян.

Георги не вярваше в Бога. Той бе категоричен:

– Няма Бог.

Посети една неделя църквата , която му предложи негов приятел и вярванията му се разклатиха.

Той често се хвалеше:

– Пея много добре.

И този ден в църквата, когато всички около него запяха, той първо не осъзнаваше какво точно пее, но изведнъж осъзна значението на думите.

Този път Георги извика, докато пееше:

– Най-големият грешник съм аз. От този момент наистина вярвам в Исус.

Представете си! Този който не беше проронил нито една сълза след смъртта на баща си и сина си, стоеше в църквата и плачеше.

След това събранието изпя химна „Велика благодат“.

– Знаех, че нещо ми пречи, – каза Георги.

Той изведнъж осъзна, че нещата, които бе правил като употреба на наркотици и алкохол, не са го довели до смърт, болест или затвор.

Това е Божията благодат, която бе действала в живота му.

– Сега разбрах, кой е Исус и реших да го приема, – разклати разгорещено глава Георги.

Когато приемем Божията благодат, ние също получаваме пълно прощение.

Бог ни освобождава от нашия грях и възстановява връзката Си с нас.

Това е невероятна благодат!

Времето все още се запазваше сравнително топло за сезона. Въпреки това Жельо се чувстваше изтощен и уморен.

Той пак се оплакваше на своя приятел Желязко:

– Не изпитвам никакво удоволствие от работата си. Едва издържам края на работния ден.

– Всеки човек има нещо, което прави най-добре. Просто го открий и си намери работа според него.

Жельо въздъхна тежко:

– Работата ми е единствено за да плащам сметките си. Дори нямам представа какво най-много ми се отдава.

– Поискай съвет от Господа, – посъветва го Желязко.

– След бъркотията, която направих в живота си?! – възрази Жельо.

– Нима мислиш, че Той ще те отхвърли, ако го потърсиш?

Жельо само повдигна рамене.

– Не се съмнявай, – насърчи го Желязко, – Той знае най-добре какво е нужно в живота ти. Само Бог може да ти каже какво да правиш, защо точно това и къде да го правиш.

– Ох, – намръщи се Жельо, – лесно ти е на теб.

– Повярвай! Ти можеш да правиш нещо по начин, по който никой друг не може.

– Но какво е то? – размаха ръце Жельо.

Желязко се усмихна и потупа приятеля си по рамото:

– Не напразно е казано: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“.