Британски пенсионерка Гертруд Хиндли, която скоро е отпразнувала 103- та си годишнина, разкри тайната на дълголетието си. Според нея, това е отсъствието на телевизор.
„Всички мои приятели имат телевизор, но аз не искам да го имам. Просто искам спокойствие и да си почина“ – обяснила Гертруда.
Хиндли не гледала нито едно предаване по телевизията. Тя не е наблюдавала нито една коронацията на кралица Елизабет II, убийството на Джон Ф. Кенеди, кацането на първия човек на Луната, нито падането на Берлинската стена. Атентатът от 11 септември също премина без нейното внимание.
Вместо да гледате телевизия, Хиндли се грижела за възрастни хора. Също така през 1970 г. Хиндли помогнала за създаването на регионален приют за животни и значителна част от времето ѝ било посветено на тях, за това тя нямала време да гледате телевизионни програми.
Гертруд Хиндли все още няма свои деца и живее в старчески дом. Племенникът й Ричард Хиндли потвърди, че „тя никога не знаеше какво се случва в света.“
„Мисля, че затова толкова дълго е живяла. Тя никога не се е вълнувала, заради новините в света“, – казал той.

Не е ясно къде са се целили, но снарядите попаднали в детски приют в малко виетнамско село, в което се намирала група мисионери. Всичките мисионери и две от децата били убити, няколко от останалите били ранени, в това число и осем годишно момиче.
Селяните поискали медицинска помощ от съседния град, в който имало връзка с американски войници.
Най-накрая дошъл военен лекар с медицинска сестра и комплект от медицински инструменти. Те открили, че момичето се намира в критично състояние. Ако не вземели веднага мерки, то щяло до умре от шок или загуба на кръв.
За преливане на кръв им трябвало спешно донор от същата група, която имало момичето. След бърз анализ, се установило, че никой от американците не притежава същата група, но някои от останалите деца, които не били ранени, я имали.
Лекарят, които не знаели добре виетнамски, къде с думи, къде с жестове, обяснили на уплашените деца, че ако момичето не получи кръв, ще умре.
Попитал дали някое от децата би се съгласило да даде кръв. Децата широко отворили очи и замълчали. След няколко напрегнати минути се вдигнала малка трепереща ръка, бързо се свалила и отново с вдигнала.
– Благодаря, – казала медицинската сестра, – как се казваш?
– Хан, – казало момчето.
Сложили Хан на леглото, намазали му ръката със спирт и вкарали във вената му игла. По време на тази процедура Хан лежал, не се движел и мълчал, но след минута се разплакал и бързо закрил лицето си със свободната си ръка.
– Боли ли те Хан? – попитал лекарят.
Хан поклатил отрицателно глава, след няколко секунди отново избухнал в плач и се опитал да сдържи плача си.
– Боли ли те Хан? – попитал докторът отново, но момчето отрицателно кимнало с глава.
След време редките проплаквания се превърнали в равномерен тих плач. Момчето затворило очи и захапал юмрука си, за да задържи риданията си.
Лекарят започнал да се безпокои: „Какво не е наред?“
В този момент дошла на помощ една медицинска сестра виетнамка. Като видяла страданието на момчето, го попитала нещо на виетнамски, изслушала го и му казала нещо с успокоителен тон. Момчето веднага спряло да плаче, тя му кимнала насърчително и на лицето на детето се появило облекчение.
Медицинската сестра казала на лекарят:
– Той си мисли, че умира. Не ви е разбрал. Помислил си е, че искате неговата кръв, за да спасите живота на момичето.
– Но защо се е съгласил тогава? – попитал лекарят.
Виетнамката превела въпроса на момчето и то казало:
– Ние сме приятели …..

Хуманитарната проектна организация Orkidstudio за 8 седмици е завършила работата по новия дом за деца в неравностойно положение в Кения.
Приютът „Св. Иероним“ е построен с помощта на торбички, пълни с пръст, рециклирана дървесина и система за събиране на дъждовна вода, която предлага на живеещите в него независим източник на вода.
Площта на детския дом е около 396 кв. м. Тя е разпределена в две двуетажни сгради, като всяка стая е предназначена за четири деца, има и допълнително помещение за четене и учене.
По време на сроителството, при изкопаване на основите се е събрало голямо количество глинеста почва. С тази почва са запълнени 4 хиляди чували за зърно и са били наредени като тухли за изграждане структура на сиропиталището.
Този евтин метод на сградното строителство е много подходящ за райони с ниски доходи. Торби с почвата ефективно абсорбират слънчевата топлина, помогайки да се съхрани топлината за през нощта и поддържането на постоянна температура в помещението.
В чувалите също са поставяли и дървесини отпадъци от дървопреработващата промишленост.
На покрива е инсталирана система за събиране на дъждовна вода и кран за обществено ползване, който осигуряват уникален източник на чиста течаща вода.
Околната обшивка на зданието се състои от стволове на дървета, отпадъчен продукт от дървообработването.
Слънчевите батерии за такава сграда не биха били никак излишни, но тъй като се оскъпява проектът, обекта е включен към централната електрическа мрежа.

Американците Дон и Максин Симпсън от Бейкерсфилд, са били женени повече от 60 години и са починали в един и същи ден с разлика само от няколко часа.
Според тяхната внучка Мелиса Слоун, Максин Симпсън починала първа и когато тялото й било изнесено от къщата, починал и съпругат ѝ.
„Всичко, което искаше Дон е да остане с красивата си съпруга. Той обичаше баба ми и я обичаше до самия край „, – казала е Мелиса.
Дон Симпсън е бил на 90 години, а съпругата му на 87 години. Те се срещнали през 1952 г. в Бейкърсфийлд и през същата година се оженили. Когато Дон, инженер по професия, служил в армията на САЩ, двойката за кратко се премества в Германия, където осиновила двумесечни момченца близнаци, взети от приюта.
След това двойката се връща в Калифорния, където Максин работи като бавачка, а съпруга ѝ си отвяря собствена инженерингова компания.
Двойката е останала с един син и има пет внуци.

Янки е най-доброто куче на света!
Огромният санбернар на име Янки, живее в САЩ. Той ежедневно става топла постелка за цяло семейство от бездомни котки.
И без това големият размер на песа става просто гигантски, когато върху него уютно се разположат повече от десет котки и кучета. Някои от тях трудно се различават, тъй като имат еднаквия цвят със санбернара.
Собственикът на кучето Киган Вансолен бил много изненадан, когато за първи път забелязал „котешкия приют“ върху гърба на своя санбернар.
Това продължило повече от година. Котките часове спят заедно със Янки, докато не му омръзне да лежи на едно място. Тогава кучето става, а котките се преместват на затоплената постелка.
Един път Киган преброил на гърба на кучето си 16 котки.