Беше малко момче, едва ли беше на повече от 10 години. Седеше на брега, а морето миеше краката му. Мръсната му фланела беше тясна, а панталоните му стигаха малко под коляното.
Дамян бе от няколкото скитащи хлапета край морето. Майка му беше умряла от рак наскоро, а баща му нелепо загина в една автомобилна катастрофа.
Помагаше на рибарите тук и там или пренасяше багажа на пътниците от пристигащите кораби. Така изкарваше някой лев, но се намираха и добри хора, който му предлагаха топла храна и чай да се сгрее.
Днес Дамян не намери работа, затова седеше сам на брега. Не усети, когато до него се приближи един старец. И той, като него носеше избелели и стари дрехи. На главата му имаше широкопола шапка.
Дамян се изненада, като го видя толкова близо до себе си.
– Синко, можеш да виждаш под краката си само пясък, а в ръката си единствено това, което ядеш, макар и това не винаги да ти хареса. Не мисли, че те осъждам или правя опит да те поучавам. Повечето хора са точно като теб. Отвратени са от живота и работата си. Недоволстват от това, което ядат или не харесват колите, които карат. Но знаеш ли колко много хора по света са лишени от това, което, колкото и малко да ни се струва, ние имаме.
Дамян присви очи, натрапването на този старец съвсем не му харесваше. От къде се взе и отгоре на това взе и да го съветва.
Старецът невъзмутимо продължи все едно, че не забелязваше недоволството на малкия:
– Запомни, това върху, което съсредоточиш мислите си, започва да нараства.
Дамян се опита да разбера накъде бие старецът, но възрастният човек не му остави дълго да умува и продължи да говори:
– Когато се съсредоточиш към това, от което се нуждаеш, ще забележиш как размерът на нуждите ти ще нарасне. Ако постоянно си мислиш за неща, които нямаш, ще се сетиш и за много други, които не притежаваш, а това ще те накара да се почувстваш още по-зле. Ако съсредоточиш разсъжденията си върху това, че ще загубиш, ти наистина ще загубиш. Мислите изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек.
Старецът видя съмнение изписано на детското лице.
– Навярно ще се съгласиш със мен, че всеки път, когато сме щастливи и изпълнени с ентусиазъм, другите хора се радват в наше присъствие.
– Може и така да е, – някак уклончиво даде съгласието си Дамян.
– Ако знаем, че възможностите някой да ни подкрепи идва от хората око нас, то какво ще се случи с човекът, в чието присъствие всички се радват? – попита възрастния човек
Дамян започна да схваща какво искаше да му каже старецът.
– Навярно ще получи повече възможности и подкрепа, – някак неуверено се усмихна Дамян.
– А какво се случва с един човешки живот, изпълнен с множество шансове и подкрепа? – старецът продължи настоятелно с въпросите си.
Дамян се замисли и преди да отвори уста, старецът го изпревари:
– Такъв човек ще открива още повече възможности и ще получава още повече подкрепа. Успехът в такъв живот е неизбежен.
Лицето на Дамян грейна. Надеждата почука на сърцето му.
– Все пак трябва да те предупредя – и старецът погледна Дамян право в очите. – Ако човек е изпълнен с негативизъм, вечно се оплаква и с никого не се съгласява, никой няма да го подкрепи, защото никой не желае да общува с него. Нещата в такъв живот не вървят добре.
Двамата дълго мълчаха. Старецът даде възможност на Дамян да осмисли, това, което му бе казал.
След това възрастният човек предложи на Дамян:
– Всеки ден си задавай въпроса: Какво другите биха променили в мен, ако имаха тази възможност?
– Ами ако става въпрос за някоя черта от характера ми, която аз не искам да променя? – попита Дамян.
– Не става въпрос за това, какво искаш или не искаш да промениш в себе си, – засмя се старецът, – а какво другите хора биха променили в теб, ако имаха възможност.
Дамян се почувства несигурен.
– Не ти казвам, че трябва да се съобразяваш с прищявките на другите. Просто искам да кажа, че ако искаш хората да ти вярват и да се вслушват в думите ти, те трябва да се чувстват добре в твое присъствие.
Дамян наведе глава и започна да разсъждава над това, което му бе казал старецът. Когато вдигна очи, старецът беше изчезнал ….