Никола Тесла е известен с използването на променливия ток, безжичното електричество и „лъча на смъртта“, но някои негови поклонници не биха се зарадвали от някои прогнози на учения относно бъдещето на науката и културата. Той е прогнозирал не само идването на роботи, които ще помогнат на човека в работата му и края на войната с появата на свръхоръжия, но и разпространението на евгениката през XXI век, с която смятал, че ще се подобри човечеството.
На 9 февруари 1935 г. в списание „Tesla Liberty Magazine“ е публикува статия, озаглавена “ Машина, която ще сложи край на войната. „. Навярно ще бъдете удивени от изразената в нея вяра на учения в стерилизацията и стратегическото събиране на индивидите.
„До 2100 г. евгениката ще се прилага повсеместно. В миналият век е действал закона за оживяване на по-приспособения, като се отстраняват най-нежеланите щамове. Човек от съжаление се намеси в работата на природата. В резултат на това се съхраняват и размножават неподходящи видове. Единствения метод, който се съгласува с нашите представи за цивилизацията и расата, се заключава в предотвратяване на размножението на негодните, чрез стерилизация и съзнателно управление на брачните инстинкти.
Някои европейски страни и редица райони в Америка стерилизират престъпниците и лудите. Но това е недостатъчно. Поддръжниците на евгениката са съгласни, че институцията на брака трябва да се усложни.  Разбира се, на нито един от тези, които не могат да бъдат достойни за родители, не може да се даде разрешение да се възпроизвежда.“
Тесла не е бил единствения, който е разсъждавал така. Интересното е, че изобретателят е имал психически отклонения, така че според вярванията си, той би трябвало да бъде един от първите, които трябва да се лишат от създаване на потомство.
Но тази прогноза се съгласува и с други.
Например, ученият е предсказал, че до 2035 г. постът на  министър на здравеопазването и физическото възпитание в САЩ ще бъде един от най-престижните. Стимулаторите като кафе, чай и тютюн ще излязат от мода, а алкохола ще стане „еликсир на живота“.

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.

Излетът беше чудесен. За пореден път се убеждавах, че селото ни се намира в най-красивата част на страната. Много харесвам съчетанието от сурова и дружелюбна природа.
Огромни обрасли с мъх скали, далечни високи върхове, мрачни борови гори и дебел килим от мъх върху, който стъпват нозете ти.
А щом повярваш, че си попаднал на най-красивото място на света, гората внезапно се отваря. Тук можеш да видиш прекрасни зелени поляни обсипани с цветя. Някои места те изненадват с ниски дръвчета и храсти.
Широколистната гора обвива местността с наситената си зеленина, в която проблясват бистри малки езера, които не позволяват картината да стане еднообразна.
Да, това е, което ме изпълва с радост и искрено обичам!

Колкото и да си подготвен от пътеводителите и книгите, пак ще останеш поразен, кагата видиш Йелстоунския парк. Природата сякаш тук е събрала всички причудливи форми, контрасти и багри. Всичко онова, което може да учудва и да очарова.
Планини, клисури, водопади, езера, гори се сменяха едно след друго като в калейдоскоп. Водата на горещите извори изхвърля частици вар, които като изстине, се втвърдява и образуват цяла система от тераси, сякаш издялани от мрамор. Тези тераси са ту тесни, ту широки. Те са обградени от висулки и фантастични дантели от сталактити. Съвършено белите тераси се сменят със светложълти, розови, сини, зелени, кафяви… Особено интересна е една висока тераса, която се нарича Кухнята на дявола. Това е тъмно пространство, в което се чува  глух тътен. Наоколо изхвърчат, като черни парцали, прилепи и почти докосват влезлите с крилете си…
И изведнъж нова декорация.  Златна врата от лава в златистожълт цвят, Лебедово езеро, дива планинска местност със снежни върхове.
По-нататък е Басейнът на гейзера Герис и горещите извори на Черния мърморко, Човек на минутата, изхвърлят струя всяка минута, Постоянно изригващи през двадесет минути. По-долу разноцветни кални извори, розови, жълти, бели….
Тези извори с шум изхвърлят гореща вода и тя падаше на земята във фантастични каскади.
Тюркоазната водна колона с необикновена синева и прозрачност се отразява в огледалната повърхност на Призматичното езеро. Наоколо има множество гейзери и горещи извори, мънички планински езера, изумрудени поточета с водопади…
Ето причудливият по форма гейзер Улей, Устничка, Лъв. А по-нататък, всред скалите, преливащо в топази и рубини, лежи Изумрудното езеро. То очарова.
Наистина и тук както навсякъде се виждат хотели за туристи, къщички с бензинови колонки за обслужване на автомобили, забавни павилиончета с разхладителни напитки.  И навсякъде натрапчиви реклами по стените, по оградите, по крайпътните дървета и даже по скалите. Тези реклами за зъбни пасти, тиранти, бръсначи, патентовани лекарства обезобразяват тези най-красиви в света пейзажи. Но по стария път се виждат още съвсем незасегнати  места.

Знаете ли историята с името на секвоята? — запита, усмихвайки се, Бари. — Между индианските вождове имало-един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако помислите, че той е бил дивак, размахващ томахавка, ловец на скалпове. Той бил много културен човек, изобретател на индианската писменост. Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити от ите преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят мамонтови зъби. Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали: тяхно, американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал! И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“. Обаче по-късно станало ясно, че и едното, и другото име е неправилно, тъй като новото дърво представлявало от себе си нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго, такова, каквото си е имало вече по-рано известното дърво от този род — „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя. Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.

Колко хубаво нещо е пролетта! Когато дойде тя тропа на прозорците, пее и вълнува душата.
Щастлив е онзи, който може да се отдаде на нейното опиянение, без да се отрови нито за миг от страшната мисъл, че всяка нова пролет го приближава все повече към неговия край. За някои той е радост, а за други мъка и страх.
Пролетта е едно от ония напомняния, които природата ни е устроила на тоя свят. Нейните рожби се събуждат всяка пролет за нов живот.
А всяка пролет живота си отива от нас…