Луна, Глупак, Маг…… Общо 78 карти. Това са ключовете към „тайнствения“свят. Тези, които вярват в тях, смятат, че им помагат да осъществят мечтите и желанията си, че те могат да им дават съвети, даже да предсказват бъдещето.
Уолд Амберстоу работи в едно училище в Ню Йорк. Повече от 40 години той практикува изкуството Таро. Според него най-доброто, което могат да дадат тези карти е, че дава обща картина на света и могат да ни разкажат за природата на човека, неговото психологическо и духовно състояние. Те свързват това, което иначе не бихме били свързали никога на едно място. Правят света по-лесно разбираем.
В началото Таро е създадена като карти за игра и въпреки своята дълга история  едва в последните десетилетия се е изяснила историята за нейния произход. Предполага се, че е измислена в Китай и след това е дошла в Европа от мюсюлманските страни. В Европа в началото на 12 век, азиатски символи са заменени с изображения на царе и подчинени. Таро възниква по време на Възраждането, в началото на 15 век.
Едва в края на 18 век окултисти се заинтересували от картите Таро и започна да променят дизайна и терминологията в съответствие с техните цели. Днес, милиони хора търсят професионално Таро, което да дава отговор на въпроси за живота.
Всяка карта Таро има свое значение и сила. Картите са толкова изразителни, че всеки, дори и нищо да не разбира от тях, само като ги погледне разбира, че те самите „говорят“. Картите Таро се използват за психологически съвети и предсказване на бъдещето.
Науката обяснява картите Таро като ловък трик на мошеници. Те могат да се използват като спомагателно средство за манипулация на човека.
Екстрасенсите и маговете взимат по една карта и казват обичайните фрази: “ Пред вас се открива целия свят, в живота има много възможности и вие трябва да бъдете много внимателни, когато правите избора си. Правете по-малко грешки, ако искате животът ви да бъде забележителен, и т.н. “
Привържениците на Таро са готови да спорят с това и ще кажат, че всяка от 78 карти изразява различни човешкото състояние, разнообразни гледни точки и всякакви перспективи за бъдещето и настоящето. Основният процес при гадаене на Таро е да научите истинското значение на картите без тълкуване, а след това добавете малко подходяща интерпретация съответстваща за случая.
Учените са направили няколко теста с картите Таро и са стигнали до извода, че това не е научно, а потенциално вредно знание. На границата между гадаенето и измамата може да стане много опасно. Единственият критерий за оценка при гадаенето е оценката на клиента. Ако той казва: “ Да, това е вярно “ или “ Да, това съм аз“, това се нарича персонално одобрение. А ние знаем от психологията, че одобрението е надежден инструмент за справяне с реалността на ситуацията.
Някои са склонни да вярват, че картите Таро са опасен капан, когато клиентът започва да зависи от отговора. Хората започват буквално да следва всички съвети, като по този начин загубват контрола над живота си. Те се доверяват на карти Таро, както и на всякакъв вид гадаене.
Според учените, картите Таро не са единствената система за предсказване, на която не си струва да се вярва. При обикновена проверка, гаданието не се отличава от обикновено впримчване.

На входа на дома на Абдул Кидир Джилани имало саксия с цветя. Пред нея имало надпис: „Помириши и кажи какво е това?“ На всеки дошъл се предлагал лист хартия, на който да напише отговора, ако пожелае.
В края на деня Абдул Кадир подавал кутията с отговорите на един от учениците и казвал:
– Отговорилите „роза“ могат да останат, ако желаят, за да продължат обучението. А тези, които нищо не са написали или са записали нещо друго освен „роза“ са свободни.
Някой попитал:
– Нима трябва да се прибягва към такъв повърхностен прием, за да се оцени годността на ученика?
Абдул Кадир казал:
– Аз знам какви са отговорите, но искам да покажа на останалите, че под повърхностното проявление се забелязва вътрешната природа.
И така той предал списъка на всички събрали се. В него се съдържали имената на всички, които са написали „роза“, макар че той не е видял нито един от отговорите им.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Художникът Бруно Тофса търси в творчеството си вдъхновение от „Божията искра“ в самата природа.

Може би за това, неговите скулптори не са обичайна украса, чужди на горския парк намиращ се в далечна Австралия.

Причудливите персонажи, седящи върху изкоренените от буря дървета, приказните същества затихнали в тревата, изглеждат в парка толкова естествено, че в мрака можеш да ги сбъркаш с живите обитатели на това място.

В Западна Суматра е построен мост от корените Jembatan Akar. За да построят този мост на жителите на Западна Суматра са им били необходими 26 години.

Те само насочвали корените на дърветата, растящи на противоположния бряг по бамбукова рамка, а всичко останало е направила вече природата.

Трийсет метровият мост съединява две малки селца и се експлоатира вече 100 години.