Морето също рисува. То е художник. Рисува на пясъка всеки ден, всеки час и в същото време никога не се повтаря. Всеки рисунък е напълно различен и в него е приложена специфична техника.

Ако се вгледате внимателно, ще видите, че то рисува своя автопортрет. Изтрива и пак рисува.

Такива са мъките на творчеството.

А след това ти вървиш по брега и оставяш на тези тънко изпипани произведения своите следи. Изглежда на морето това не му харесва.

В края на краищата хората по природа са варвари, а морето е естет. Мърмори, залива ви с вълните си и отново се заема с работата си …

Природата е непредсказуема. Понякога носи разрушение и смърт, а друг път ни смайва с явленията си.

Undulatus asperatus, известен още като асператус, е рядък облак с доста застрашаващ вид. Класифициран е като нов вид облак през 2009 г.

Тези облаци са се появили вероятно с изменението на природата. До 1953 г. такива облаци не са забелязвани. За първи път са видени във Великобритания. Те съдържат голямо количество топлина и влага. За формирането им е нужна значителна енергия. Тези облаци приличат понякога на бушуващо море.

Учените са забелязали, че облаците асператус за започнали често да се появяват в началото на 21 век. Независимо от застрашаващия си вид, появата на тези облаци не е придружено с бури и урагани.

Буквално Undulatus asperatus се превежда като неравни или бушуващи вълни.

Тези зловещи облаци са особено разпространени в САЩ. Често се срещат в сутрешните и обедните часове.

Баба Поля разхождаше своето куче, дребен пудел. Кучето беше не по-голямо от котка. То бе рошаво и доста пъргаво.

В един момент баба Поля се спря да поговори със съседката, а пуделът се понесе из двора, за да си избере място, където да се изходи.

Пуделът замря, тялото му зае напрегната поза. То бе цялото съсредоточено в това, което вършеше. Чакаше напрегнато, докато не свърши исканото от природата му.

На самия край на късата опашка на пудела се клатеше нещо топчесто, доста тъмно на цвят.

Наблизо летеше врана. Дали пуделът се намираше на територия, която тя смяташе за своя или това, което се бе захванало за опашката на кучето ѝ трябваше за отопление на гнездото ….. не знам.

Така или иначе враната косо, но в същото време уверено започна да  приближава кучето, прицелвайки се с клюна си върху висящото нещо от опашката му.

Но май нещо не вървеше, както трябва. С какво ли е нахранила старицата кучето си?

Пуделът започна нервно да пристъпва напред назад. Враната отскачаше, но решимостта ѝ не я напусна. Накрая птицата избра подходящият момент, хвана здраво нещото клатещо се на опашката на кучето и със всичката си сила го дръпна.

Пуделът започна да джавка пронизително, а враната без да остава започнатото, бързо и успешно го приключи.

Баба Поля не можа веднага да разбере какво става.

– Защо тази врана кълве кучето ми? – не можеше да се начуди старата жена.

От къде можеше да знае тя, че враната е помогнала на нейния любимец, да се отърве от нещо, което неприятно се бе залепило за опашката му?

Алигаторът се промъкнал в една бахчите в окръг Хендри, откъснал си диня и скочил с нея във водата.

Фермери видели как плъзгащото се по брега влечуго стиска в челюстите си диня.

Инцидентът шокирал биолог Стив Стиглър, който се специализира в изследване на дивата природа. Той намерил, че поведението на алигатора е изключително необичайно, тъй като тези влечуги обикновено не ядат дини.

Ученият предполага, че алигатора крадец е искал нещо сладко.
Причината за това е, че хората, които живеят в реките, хранят хищниците с сладки неща.
Храненето на крокодили във Флорида със закон е забранено.

Бугенвил е остров в Тихия океан, владение на Папуа-Нова Гвинея.

Открит е от френския пътешественик и изследовател Луи Антоан де Бугенвил, за това е наречен в негова чест.

Островът е образуван е от вулканична дейност.

Днес населението от папуаси-бугенвили се стреми към независимост та на остров Бугенвил от държавата Папуа-Нова Гвинея.

Природата на острова е типична за екваториалните ширини. Срещат се редица животински и растителни ендемити, включително и райска птица.

Островът е един от най-големите световни медни находища, там се добив и злато.

Местните жители на остров Бугенвил имат една от най-късите азбуки в света: само 12 букви, които предават 11 звуци.