Голям част от времето си Рабия прекарвал в дома си, молейки се.

Един ден до прозореца на дома му дошъл един от приятелите му и извикал:

– Рабия, излез, погледни красотата на природата!

Зад затворените прозорци се дочул отговор:

– По-добре ела тук и виж красотата на Твореца.

Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.

Формирането на снежинките зависи от температурата и влажността на въздуха в ледените облаци, а също и от траекторията на движението им, в която постоянно се променят очертанията на техните лъчи.

Ето защо, много източници твърдят, че няма еднакви снежинки в природата.

Въпреки това при целенасочено търсене Центърът за атмосферни изследвания в САЩ през 1988 г. опроверга тази хипотеза. Експерти успяха да намерят два еднакви кристали сняг.

И през 2015 г. физикът Кенет Либрехт е получил такива в лабораторията си, като им е създал еднакви начални условия за растеж.

Заслужава да се отбележи, че и в двата случая, въпреки приликата, атомната структура на кристалите е била различна.

Морето също рисува. То е художник. Рисува на пясъка всеки ден, всеки час и в същото време никога не се повтаря. Всеки рисунък е напълно различен и в него е приложена специфична техника.

Ако се вгледате внимателно, ще видите, че то рисува своя автопортрет. Изтрива и пак рисува.

Такива са мъките на творчеството.

А след това ти вървиш по брега и оставяш на тези тънко изпипани произведения своите следи. Изглежда на морето това не му харесва.

В края на краищата хората по природа са варвари, а морето е естет. Мърмори, залива ви с вълните си и отново се заема с работата си …

Природата е непредсказуема. Понякога носи разрушение и смърт, а друг път ни смайва с явленията си.

Undulatus asperatus, известен още като асператус, е рядък облак с доста застрашаващ вид. Класифициран е като нов вид облак през 2009 г.

Тези облаци са се появили вероятно с изменението на природата. До 1953 г. такива облаци не са забелязвани. За първи път са видени във Великобритания. Те съдържат голямо количество топлина и влага. За формирането им е нужна значителна енергия. Тези облаци приличат понякога на бушуващо море.

Учените са забелязали, че облаците асператус за започнали често да се появяват в началото на 21 век. Независимо от застрашаващия си вид, появата на тези облаци не е придружено с бури и урагани.

Буквално Undulatus asperatus се превежда като неравни или бушуващи вълни.

Тези зловещи облаци са особено разпространени в САЩ. Често се срещат в сутрешните и обедните часове.