Мракът се спускаше над града. Милен започна да диша още по-трудно. Съпругата му усещаше, как все повече и повече той отслабва и губи силите си. Лидия бе силна жена, но сега беше безпомощна и отчаяна пред умиращия си съпруг.

Милен бе получил припадък, след като бе започнал обилно да се поти и задъхва. Сега очите му бяха затворени и не показваше никакви признаци на съзнание.

Изведнъж Милен се разтърси от конвулсии, а от устата му избликна струя кръв. Тялото му застина и мъжът спря да диша.

Лидия се разрида. Тримата ѝ синове изглеждаха объркани. Те се опитваха да удържат напиращите в очите им сълзи. Бяха ги учили, че е срамно мъж да плаче.

– Той беше най-добрият човек на света, – извика Лидия. – Господи, защо го прибра? Защо вземаш добрите хора, а оставяш злите да продължат коварните си дела?

Мисълта, че един милостив Бог се грижи за всички, за Лидия изглеждаше невероятна в миг като този.

– Свещениците казват, че болестите са наказние за грях, – извиси глас Лидия. – Милен и аз се обичахме, грижехме се за децата си и работехме здраво, за какво ни наказваш, Господи?

Хората от града бяха чули, че върлува някаква непозната болест досега. Тя бе покосила мнозина, но те живееха, доста далече от града им и те не вярваха, че това зло ще достигне до тях, но уви бедата бе стигнала и дотук.

Милен беше търговец, пътуваше макар и не много надалече, но търгуваше със хора, които имаха достъп до други пазари. Изглежда при контакта със тях, той се бе заразил.

Мнозина бяха чували за празните домове, непогребаните трупове, осиротели дечица, които бродят разплакани, свободно скитащи животни, за които нямаше кой да се погрижи……

След като се разнесе веста за смъртта на Милен, хората в града изтръпнаха. Чуха се вести и за други такива случаи.

– Денят на Страшния съд е дошъл, – крещеше обезумяла възрастна жена. – Покайте се!

Хората мълчаливо минаваха един край друг, навели глави и здраво загърнали се във връхните си дрехи.

– Това, което чухме за пострадали населени места от болеста навярно е истина, – шептяха плахо нечии устни. – Същото ли ще се случи и с нашия град.?

Не само смелост и сила могат да направят човека герой. Не по-малко важна е способността да се вземат бързи решения и да се действа.
В Ню Мексико шофьорът на училищен автобус по време на пътуването изведнъж получил припадък и загубил контрол над колата. За щастие, това забелязала на време майката на една от ученичките, очакваща автобуса заедно с дъщеря си на спирката.
Тя започнала да тича близо до автобуса и с жестове успяла да убеди едно от децата да отворят вратата.
След като влязла Ронда Карлсен се втурнала към шофьорското място, хванала кормилото и успяла да спре автобуса.
Нейната решителност е спасила не само децата, но и минувачи, които лесно са могли да попаднат под колелата на неуправляемия автобус.

Даниел Тамет е учен, които страда от аутизъм, но той може да изпълнява зашеметяващи математически операции и да изучава чужд език само за няколко дни. Говори на десетки различни езици, включително румънски, келтски, уелски и исландски, и дори е създал собствен език.
Даниел е роден на 31 януари 1979 г. в Източен Лондон. Като дете той си ударил главата в стената и постоянно плачел. Никой не знаел какво се е случило с него, а лекарите не могли да разберат какво го притеснява.
Един ден, докато си играел с брат си получил епилептичен припадък. Бил прегледан от лекари, които му предписали лекарства. Всеки месец трябвало да ходи в болницата и да дава кръв за анализ.
Родителите му били разтревожени, защото имали дядо, който страдал от епилепсия и от това умрял. Те се страхували, че синът им може да го постигне същата участ. За щастие, лекарствата помогнали и момчето се справило с болестта.
По това време родителите на Даниел открили, че мозъка му не действа, както при другите хора. Един ден брат му решил да се пошегува с него и го накарал да умножи дълга редица от цифри. Момчето закрило очи и след пет секунди казало верният отговор. Братът експериментирал с още няколко редици от цифри, Даниел давал винаги правилния отговор. Родителите му били свидетели на това, но никога не го принуждавали да демонстрира собствените си способности в присъствието на други хора. Те знаели, че той е различен, но искали да има нормален живот.
Мозъкът на Даниел не работи в обичаен режим. Докато другите момчета на неговата възраст тичали да играят, той обичал да седи и да изчислявал броя на листата на някое дърво. В света на числата Даниел винаги се чувствал уютно.
Когато пораснал, открили, че мозъкът му може да прави сложни изчисления, с каквито се справял компютър. Той можел да изчислява кубични корени по-бързо от калкулатор.
През 2004 г. достигнал европейски рекорд за дефиниране на най-отдалеченото число, след десетината запетая на числото Пи.
Учените смятат, че това, което става в главата на Даниел, може да бъде ключ към разгадаването на аутизма.

Учени, изследвали смъртта на Ленин, са почти сигурни, че той не е починал от естествена смърт, а е бил отровен.
Това разследване са направили американския невролог Гари Уинтърс и руския историк Лев Лури. Резултатите от изследването били представени на конференция в Медицинския факултет на Университета в Мериленд.
Официалната версия за смъртта на Ленин е, че той е умирял на 21 януари 1924 г. от инсулт, поради продължително хронично заболяване.
Лури установил, че здравето на вожда се е влошило постепенно. След първия инсулт през 1921 г. се оказала парализирана цялата му дясна половина от тялото. Но след това Ленин се възстановил и даже участвал в лов в началото на 1924 г.
Уинтърс проучил историята на заболяването на Ленин и доклада от аутопсията на тялото му. Въз основа на тези данни, той заключва, че до смъртта си вожда е бил доста активен и не са забелязани никакви признаци за предстояща смърт.
Но въпреки всичко, преди самата си смърт Ленин е получил няколко конвулсивни припадъка. Американският невролог смята, че това не са обичайните симптоми за инсулт.
Също така било  установено, че по време на аутопсията на Ленин не е имал токсикологична експертиза. Затова Уинтърс и Лури смятат, че Владимир Илич Ленин е бил отровен.

Нашите домашни любимци са в състояние да направи невероятните чудеса. Те ни предупреждават за земетресения, за приближаващите пристъпи на заболявания, лекуват ни от депресия и меланхолия и най-важното обичат ни истински и безкористно.
С необичайните си способности кучетата усещат предстоящ епилиптичен припадък или диабетна кома.
Например, ретривъра Чад всеки път със силен лай се носи към майката на епилептика Ричард Била, когато той е заплашен от поредния припадък. Благодарение на това родителите на Ричард взимат предварителни мерки, за да не получи травми синът им при падането. А колито Рупърт усеща кога стопанката й Тони Браун ще има припадък и навреме реагира, за да  й   помогне.
Според една от хипотезите, кучетата могат да откриват промените в магнитното поле на човека, характерни за приближаващ припадък.
През 2002 г. в Шотландия кучето Пикси е признато за герой, защото само за една година е спасило живота на стопанина си Едуард пет пъти. Той страдал от необичаен и непредсказуем тип диабет и бил прикован на инвалидна количка. Пикси усещал, кога нивото на захарта в кръвта на Едуарф падала и започвал да се вълнува и нервно да бяга около своя стопанин. Тогава той разбирал, че трябва да хапне нещо, което да вдигне нивото на захарта в кръвта му.
Според изследователите в случаите на диабетна кома, кучетата усещат незначителната промяна на температурата в телата на стопаните си преди припадъка. Но страното е, че те  усещат тези симптоми и без пряк контакт със собственика си.
Много необикновенно куче се явява и златния ретривър Хиро. Той живее заедно с Гарет в град Калдикод. Гаред сериозно пострадал при катастрофа. Предвижвал се на инвалидна количка. Тялото му от кръста надолу е обездвижено. Хиро винаги плътно следва господаря си и ако той има някакви проблеми с тази част на тялото, които той не усеща, кучето спира и гледа Гарет дотогава, докато стопанина му не предприеме някакви действия. Четириногия приятел буквално е преобразил живота на този човек, който след автомобилна катастрофа е считал живот си за приключен.
Веднъж той спасил своя стопанин, когато по време на разходка количката затънала в кал. Гарет щял да замръзне. Но кучето успяло да му помогне. С каишката то дърпало количката и двамата със стопанина си успели да я извадят от калта.
Ако кучето ви няма специални способности, то все пак влияе благоприятно на здравето ви. Едно скорошно проучване показва, че тези, които имат домашен любимец, по-малко посещават лекар, по-малко настивам и не страдат от главоболие, те имат по-ниско кръвно налягане и нисък холестерол.
Оказва се, че четирикракият приятел намалява риска от инфаркт и въздейства не по-лошо от медицинските профилактични средства.