Американски учени са разработили хладилник, който използва законите на квантовата физика за снижаване на температурата.
В рамките на експеримента, новият прибор е могъл да охлади квадратна медна пластина със страна 2.5 см и дебелина 3 мм до температура 265 миликелвина за 18 часа. В скалата на Келвин абсолютната нула е  при  – 273,15 градуса по Целзий. Тези температури не могат да бъдат постигнати от стандартната криогенна технология. Течният хелий охлажда обекти до 300 миликелвина.
Охладеният елемент има 48 слойна структура, в която пластините на обикновения и свръхпроводящ метал се разделят от изолатор с нанометрова дебелина. При поява на разлика в потенциялите, „горещите“ електрони от обикновения метал преминават през изолацията в свръхпроводник, за сметка на тунелния ефект. Металната плоча, отнема топлината енергия от охлаждания обект.
Охлаждащата постановка ще се прилага за  повишаване на производителността на квантовите схеми при получаване на информация, както и при чувствителните елементи на телескопите.
Изследователите разчитат да добият минимална температура от 100 миликелвина, използвайки по-енергоефективни свръхпроводящи елементи в конструкцията на хладилника.

Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.

Канадските учени са разработили електронна бельо, предназначено за предотвратяване на рани при залежаване на парализирани хора и пациенти.
Изследователи от университета на Алберта са създали специално бельо от антибактериални тъкани.  То се използва за направа на тренировъчен костюм.
На гърба на гащите има два отвора, осигуряващ достъп до метална решетка На нея са поставени четири сменяеми електрода, включени към закрепения на пояса миостимулатор –  прибор, който генерира електрически импулси, заставящ мускулите неволно да се съкращават.
Приборът е програмиран да подава 10-секундна серия импулси на всеки 10 минути.
Това е напълно достатъчно да осигури без прекъсване кръвоснабдяване на притиснатата част от тялото и предотвратява образуването на рани при залежаването.
Бельото е наречено Smart-e-Pants. Изпитано е на 25 обездвижени пациента, които са потвърдили безопасността на употребата му. За да се потвърди ефикасността на електроното бельо, са необходими още тестове, които ще продължат най-малко пет години.

Делфините общуват с помощта на звуци. Те използват вместо думи звукови „йероглифи“ смисълът, на които зависи от формите на пространствените структури, образувани от звуковите вълни във водата. Група учени са разработили първия прибор, способен да улови точната форма на звуковите вълни във водата.
Звуковите „картинки“, които делфините създават във водата, се явяват  „думите“ в езика на тези животни. Изследователите са уверени, че делфините притежават способност да разшифроват триизмерната звукова картина, която получават с помощта на своя ехолокатор. Конструираното устройство дава възможност да се види тази картина. Техниката малко прилича на тази за разшифроване на китайски йероглифи.
Съществуват достатъчно свидетелства за това, че делфините са способни да „видят“ с помощта на звук, както хората виждат нероденото дете в утробата на майка му с помощта на ултразвук.
Изследователите са забелязали, че звукът под водата образува разширяващи се мехурчета или лъчи със сложна конфигурация. На честота достъпна за човешкото ухо, преобладават форми подобни на мехурчета. На по-големи честоти, се появяват структури подобни на лъчи от светлината на фар.
Крайната цел на учените е да говорят с делфините, като използват техните звуци и съответно да разбират отговорите им. Вероятно и това ще стане, но се изисква време.