Колекция от бижута наречена CuffLinc е разработена с цел, притежателката на едно от тях да може да подава сигнали, че е попаднала в беда. Кое да е бижу от колекцията работи като „паник бутон“ и повиква охрана.
Идеята да се снабдяват жени със сигнални бутони, маскирани като невинни бижута и аксесоари, не е нова.
Скоро на пазара бе предствена сходна по идея на CuffLinc, умна фиба за коса First Sign Hair Clip снабдена с жироскоп и акселерометър, които регистрират рязкото движение на главата, при падане на асфалта или нападение. Приложение на мобилния телефон предава информация за геолокацията на местопрестъплението където трябва, заедно със снимката на престъпника получена от скрита камера.
Фибата телохранител First Sign Hair Clip както и бижуто-телохранител CuffLinc са предназнаени за обикновената аудитория. Цифровата Blurtooth играчка е предназначена като подарък за жените от така наречената средна класа.

Деветгодишният Уили Майрик от Аланта, щата Джорджия, накарал похитителят си да го освободи.
Момчето в продължение на три часа пяло евангелска песен и първоначално довело похитителят си до ярост, а след това до покаяние.
Инцидентът е станал малко преди Великден.
Уили Майрик разхождал кучето си, когато мъж спрял колата си близо до него, напъхал го в нея и го откарал в неизвестна посока. Похитителят заповядал на момчето да не издава никакъв звук.
Момчето се ослушало и започнало да пее в колата християнската песен Every Praise, въпреки заплахите и проклятията на престъпника.
След продължителното пеене мъжът не издържал и пуснал момчето от колата в покрайнините на Атланта. Похитителят казал на Уили:
– На никого не казвай за това.
Детето не е пострадало и благополучно се е върнало при родителите си.

При залеза на Новата икономическа политика предложена от Троцки и след края на войната в Съветския съюз царувало опустошение. От това се възползвали мошениците. Те успели да се наложат много бързо…
Корупцията не е от днес. Тя процъфтявала и по време на социализма. Но в Съветския съюз през 30-те до началото на 50-те години е имало периоди, когато се е правело всичко необходимо за да бъде неутрализирана.
Да се сведе корупцията до нула, както и проституцията е невъзможно, но може да се направи така, че да не играе решаваща роля. Именно с това се заел и Сталин.
Грешите, ако мислите, че той е спечелил победа над корупцията, защото просто е „застрелвал“ хората взимащи подкупи. В разгара на следвоенната борба с корупцията на 26 май 1947 г. премахнали смъртното наказание.
Корупцията е победен чрез система от мерки, които се прилагали за всички, независимо от връзките и позицията в обществото.
Към отговорност, за съучастие, са привлечени и роднините на корумпираните, които са знаели, но нищо не са направили, за да бъде разкрит престъпника.
Освен това под съд попадали всички, които чули, но си премълчали, които взимали подкуп и се занимавали със други незаконни дейности. Ето защо в тези години са разкрити серии от престъпления, в сферата на министерствата, главните администрации и предприятията.
Сталин прекрасно е разбирал, че рибата гние от главата. Затова чистката започнала от Москва. И по примера на столицата, в цялата страна било обявено война на „приспособяващите се“ по всички места.

Един от най-добрите полиглоти в историята, които са живели през 18-19 век е италианския кардинал Джузепе Мецофанти.
Той свободно владеел 39 езика и още толкова можел да разбира, макар че никога не е напускал пределите на Италия.
Веднъж той научил език само за една нощ, само защото на сутринта трябвало да приеме изповедта на чуждестранен престъпник, осъден на смърт.
Какво по-хубаво от това осъденият преди смъртта си да потърси прошка от Бога  на родния си език.

Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.