Бе тъмна нощ. Колелата на влака потракваха, сякаш напяваха отдавна забравена песен.
Кирил Петров четеше на слабата лампа във вагона.
Изведнъж в купето нахлуха четирима мъже, грабнаха го за ръцете и краката, а после го изхвърлиха през вратата като ненужна вещ.
Преследваха го още от столицата, но как се добраха до него, Кирил така и не разбра. Целта им бе да го убият, защото бе станал неволен свидетел на нещо, което искаха да прикрият.
Навън снегът бе натрупал големи преспи. Всичко бе побеляло.
Когато го изхвърлиха от влака, Кирил попадна в една доста голяма преспа. Хубавото е, че по него нямаше нищо счупено.
Много трудно се измъкна от снега. След това се огледа и изтръпна:
– Гора, сняг и никакви признаци на селище наблизо….
Кирил се изправи и тръгна през снега. Знаеше, че ако стои на едно място, ще замръзне и бързо щеше да свърши.
Но след няколко километра се измори и седна на един пън. Усещаше, че замръзва, но нямаше вече сили да продължи.
– Тука ще е краят ми! – отчаяно махна с ръка.
Изведнъж забеляза, че към него се приближава нещо огромно и тъмно.
– Какво ли е това? – смути се Петров.
Когато наближи, Кирил уплашено прошепна:
– Боже, това е мечка! Сега ще ме изяде……
Изглежда животното имаше други намерения. Мечката го приближи, подуши го и легна в краката му.
– Изглежда е доброжелателно настроена, – каза си Кирил.
Мечката обърна корема си, към премръзналия човек и заспа.
Кирил дълго се колебаеше какво точно да направи, като същевременно поглеждаше недоверчиво към спящото животно. Накрая не издържа на сковаващия студ, легна близо до мечката и внимателно се приближи към козината ѝ.
Когато се съмна Кирил чу далечно пеене на петли.
– Селото е наблизо, – успокоено си каза той.
Кирил внимателно се изправи, за да не събуди мечката, но тя стана, отърси се и се отдалечи към гората.
– Благодаря ти, мечко, – провикна се Кирил след отдалечаващото животно.
След това тръгна по посока на кукуригащите петли и скоро пристигна в едно малко село.
Почука на първата врата. Обясни какво му се е случило и помоли за подслон. Хората го приеха радушно.
В това село Кирил остана половин година.
