Днес лова на животни не е свързан за снабдяване на семейството с необходимата храна. Той се е превърнал в хоби, един вид спорт.

Много мъже се съревновават по време на лов, кой колко дивеч ще удари, а други се хвалят с трофеите си.

Марин с нищо не се отличаваше от мъжете пристрастени към лова. Дойдеше ли подходящото време нарамваше пушката и потегляше.

Но един ден се сблъска с нещо необичайно.

Чу характерното трополене на копита.

– Нямаше съмнение, това е елен, – каза си той. – Но какво прави толкова близо до ливадата?

Воден от ловната си страст, взе пушката си и отиде да провери, как стоят нещата.

Още от далече забеляза едрият екземпляр. Едър елен се опитваше да освободи рогата си от бодлив тел, хвърлен в наръч слама.

– Навярно е бил привлечен от тази изхвърлена плява. За това е дошъл до малката купчина  – засмя се  Марин – и рогата му са се оплели в тела.

Марин потърка челото си.

– Каква лесна плячка. Превърнал се е в лесна мишена, – въздъхна ловецът. – Не се учудвам, тази зима бе доста сурова, снегът много трудно си отиде. Как ли е намирал храна в гората?

Ловецът забеляза:

– Рогата му са доста красиви. Добре ще паснат над новата ми камина.

Започна истинска борба в ума му:

– Ако беше в гората, преследващ дивеча и стреляш добре, а сега?

– Как можеш да убиеш това беззащитно животно?

– Но виж само рогата му….

– И какво ще разказваш , за тези рога, които смяташ да окачиш на видно място? Убил си животно, което се е оплело в бодлив тел…. Та това е смешно.

– Ако го пусна ….?

– Сега си само ти и елена, какво чакаш. Смили се на животното, то и без това кой знае колко време се е мъчило да се освободи, без да разбира какво става с него.

Марин огледа ливадата, а после приближи елена. Животното трепна, усетило нова опасност. Не можеше да избяга, беше се здраво оплело.

Марин и еленът се спогледаха. Очите на елена бяха изпълнени със страх. В тях се четеше паника.

Марин, все още се  разкъсваше от противоречиви чувства,  но се наведе …. и освободи рогата на елена.

Животното стоеше още няколко секунди, взирайки се в ловеца с пушка, без да разбере, какво точно се е случило, а след това бързо побегна към гората.

– Живей, красавецо, достатъчно си се намъчил …., но внимавай, засека ли те в гората …..

Марин се обърна и тръгна към дома си, но нещо се бе пречупило в него. Ловецът, преследвача на дивеч, ….. се беше смилил.

Наскоро в Швеция, избухнал скандал, свързан със социалните мрежи. Мъж написал съобщение, в което искал да му се помогне да открие изчезналите си деца.
Facebook потребителите подтикнати от състрадание, започнали активно да “ разпространяват“ новината като я бележели с „харесвам“, така този пост обхванал огромна аудитория. Децата са били намерени, но случаят нямал щастлив край. Установено било, че по този начин мъжът се опитвал да намери избягалата от него бивша съпруга.
Независимо от факта, че жената е променила името си от съображения за сигурност, дейността във Facebook помогнала на бившия ѝ съпруг да я намеря. Сега тя е принудена да се крие от преследвача в кризисния център. Тази новина сериозно е развълнувала шведската общественост, защото много жени са принудени да се скрият от бившите си съпрузи. Много от тях са жертви на домашно насилие и сериозно се страхува, че могат да бъдат намерени, благодарение на социалните мрежи, тъй като сега към тяхната функционалност е включена и геолокация, позволяваща да се определи местоположението на потребителя.
Опасността, която може да донесе прозрачност в социалните мрежи се е превърнала във важна тема за обсъждане, защото сега има случаи, свързани с измами, манипулации и злоупотреби с безнаказаност.
Така че, в последно време нападателите често използват добротата и наивността на потребителите като се обръщат към тях за помощ за тежко болни, деца и животни. Хората рядко се замислят върху прочетеното, „грабват“ този коварен спам от получените новости и невинно го пускат на своята страница. Това увеличава скоростта на разпространение на вредното съдържание между многомилионата аудитория на социалните мрежи и прави този вид измама невероятно изгодна.

Вървял си Сократ и изведнъж видял човек преследващ друг, който силно крещял:
– Дръжте убиеца! Хванете го!
Сократ изобщо не реагирал и преследваният успял да се укрие. Дошъл човекът, който викал: „Дръжте убиеца!“ и го попитал:
– Защо не хванахте убиеца?
– Убиец? Кой е убиец?
– Това е човек, който убива, – задъхано прибавил преследвача.
– Искаш да кажеш касапин?
– Не човек, който убива друг човек, – ядосано реагира преследвачът.
– Войник?
– Не, човек, който убива друг човек в мирно време.
– Палач?
– Ти глупак ли си? – човекът едва сдържал нервите си. – Такъв, който убива друг човек, да кажем, в неговия дом.
– А, ясно – лекар. – „досетил се“ накрая Сократ.