Красиво момиче не може ясно да изкаже нито една дефиниция даже със свои думи.
– Може ли да ми пишете тройка?
Преподавателят я погледна и понеже беше мек човек, реши да се смили над нея.
– Мога да ви пиша и повече. Какво ще правите тази вечер?
– Нищо, – тихо отговаря красавицата, навеждайки очи.
– А утре, да кажем, също ли сте свободна?
– Да.
– Тогава довечера почетете, а утре елате пак да ви изпитам. Защо да стигате до поправка?
Преди много години имало един стар немски професор, чийто живот със своята красота и радост изумявал своите ученици.
Един от учениците му решил да разгадае тайната му и за това се скрил в кабинета на професора, където възрастния човек прекарвал вечерно време.
Вече било късно, когато предавателят влязъл в стаята. Той бил много изморен, но седнал на стола си и един час чел от Библията. След това навел глава и се помолил, след което казал:
– Господи, Спасителю мой, отношенията ни помежду ни не са се изменили.
Да познаваш Господа, е най-голямото постижение в живота. Всеки вярваш трябва да се стреми към това, така че „отношенията му с Господа да не се променят“.
Прекарване в молитва и лично изучаване на Библията с любов и благоговение има добри последствия, които Господ прави за нас реални.
Влака закъснявал, а в него пътувал преподавателят от Католическия университет в Люблин отец Карол Войтила.
Поради отсъствие на изпитващият, студентите, които дошли за изпит си тръгнали. Останал само един свещеник от тях, който не познавал Войтила по лице, защото не ходел на лекциите му, но се готвил за изпита по чужди записки.
Два часа по-късно без дъх в аудиторията влетял Войтила. Той бил на възраст не много по-голям от чакащия го студент за изпита. Свещеникът се зарадвал, че няма сам да държи изпита и попитал
– И вие ли за изпита?
– Да, за изпита – потвърдил Войтила.
– Този тип закъснява. Всички си отидоха, а аз чакам, защото трябва да изкарам изпита днес, – обяснил студента.
– А ти познаваш ли Войтила?
– Не. Изглежда е много скучен тип. Не съм ходил на лекциите му. Разказвали са ми, че лекциите му са доста абстрактни и много трудни, – казал студента.
Дума по дума, в разговора двамата прехвърлили материала за изпита. Войтила питал, слушал и обяснявал по-трудните философски проблеми.
Изведнъж студентът скочил:
– Вие сте така добре подготвен! Моля ви, когато влезе преподавателят, не влизайте преди мен, защото след вас, аз навярно ще се проваля.
Навярно можете да си представите, колко бил изненадан студентът, когато чул:
– Дайте си студентската книжка, аз съм Войтила.
Свещеникът получил четири плюс по петобалната система…
Карол Войтила е светското име на папа Йоан Павел II.
Най-накрая настъпи дългоочакваната пролет. Природата се събуди след дългата студена зима. По улиците бе топло.
Прекрасно пролетно време. Слънчевите лъчи стопляха не само природата, но и всичко около нас, а това е нова любов, време на надежда, първите цъфнали цветя, зелена трева, нови листа по дърветата …..
Ухае на пролет. Излизаш на улицата, за да поемеш с пълни гърди чист въздух и да се радваш на топлите лъчи на слънцето, стоплящи тяло, сърце и душа.
А студентите в такова време трябваше да седят и да слушат поредната скучна лекция. От тихият монотонен глас на преподавателят, някои от тях даже задремваха.
Изведнъж се усети някакъв порив на вятър.
Нещо се промени наоколо.
Вратата на аудиторията се отвори широко и високо слабо момче, без да обръща внимание на преподавателя, извика силно към всички студенти:
– Защо седите? Човек в космоса!
Всички се разшумяха. Отвред се чуваха въпроси:
– Как?
– Кога?
– Къде?
В един миг, всички хукнаха навън. Излязоха на улицата, а там вече имаше много народ. Всички се смееха и се шегуваха. Заедно с останалите хора студентите се насочиха към Червения площад.
Никой не ги беше канил на митинг. Всичко стана спонтанно, стихийно. Хората вървяха гордо вдигнали глава. Усмихваха се, пееха, танцуваха.
Настъпи небивал празник. Беше 12 април 1961 година.
Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.
На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.
Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.
Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но изведнъж се отдръпнал от обществения живот.
Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.
Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.