Кой е открил пеницилина?

Какъв странен въпрос. Всеки ученик знае, че пеницилина е бил открит от английския лекар Александър Флеминг. За това си откритие той е получил Нобелова награда.

Но не бързайте, днес има причина да твърдим, че чудодейния препарат е открит година преди Флеминг от френския студент по медицина Ернест Августин Дюшенсне, който в своя дисертация подробно е описал изненадващо ефективно лекарство за борба с различни бактерии, които влияят неблагоприятно на човешкото тяло.

Своето откритие младият французин, тогава е бил само на 21 години, не могъл да разработи и изследва подробно. Попречила му болест и ранната му смърт.

Колегите му забравили за неговата работа и не ѝ обърнали внимание.

Александър Флеминг нищо не е знаел за това и не е могъл да знае.

Много по-късно във Франция в Лион била случайно открита дисертацията на Ернест Дюшенсне.

Учените са открили, че пептид TP508 може значително да увеличи степента на оцеляване на организма след тежко ядрено облъчване.

Екип от учени от Университета в Тексас са провели експерименти върху мишки. На гризачите  бил инжектиран TP508.

Установило се, че при еднократно приемане на препарата 24 часа след облъчването, многократно се е повишила степента на оцеляване при животните.

По-специално, лекарството противодейства ефективно срещу унищожаване на стомашно-чревния тракт след радиационно поражение.

Както е известно, пептид TP508 е създаден, за да стимулира регенеративните процеси в организма, по-специално за възстановяването на кожата, костите и мускулите.

През 1930 г. в болницата на град Деделин, Колумбия, лекар вместо да използва антитоксин приложил препарат съдържащ микроби на дифтерита.

Последиците от тази грешка били ужасни. 19 деца починали, а 30 тежко заболели. Такива грешки могат да възникнат при небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и човеците са служителите в църквата.

Проповядване заради пари, искане на многолюдно папство заради доход, женитба заради голяма зестра, дружба с богати и влиятелни хора, а пренебрегване на простите и бедните, подмазване с цел да се получи от някого нещо, високомерно държание с тези, които се нуждаят от помощ, всички тези и подобни постъпки навличат заслужено осъждение и лишават от правото всеки служител да се нарече  слуга на Исус Христос.

Такива постъпки могат да погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието слово е хляб и живот за душите. Дадена проповед ще насища дотолкова, доколкото е наситена с това Слово.

Пастирът не може духовно да храни останалите, ако самата му душа е гладна. Той може да помогне на другите само, когато е спокоен и е в добро духовно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста и сериозна, увличаща слушателите, но и близка към реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, сгряваща и стопляща душата.

Ако пасторът се стреми да блесне със своята начетеност и знания, то той вдига вкусната храна високо и стадото му остава гладно.

В България билката змийско мляко се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна. Змийското мляко може да се срещне под наименованията жълтеникав бурен, жълтеничева трева, лишейче, жълтяниче и брадавично цвете.

Млечният сок от свежата билка съдържа алкалоиди във вариращи количества около 3%. Те предимно са свързани с хелидоновата киселина, но могат да бъдат соли на лимонената и ябълчната киселина.

Алкалоидите в змийско млако спадат към три основни групи – група на протопина, група на протоберберина и група на бензофенантридина.

Представители на последната група са хелеритрин, сангвинарин, хелидонин, хомохелидонин. От тях главният действащ алкалоид на дрогата е хелидонинът. Растението съдържа до 0.4% хелидонин. В състава му влизат още сапонини, някои органични киселини, флавониоиди, витамин С, провитамин А и други.

Много хора смятат, че змийското мляко е обикновен бурен. То обаче притежава много добро свойство да пречиства кръвта и е отличен съюзник в борбата с тежки чернодробни заболявания. Пречиствайки кръвта и черния дроб, билката подобрява обмяната на веществата.

Змийското мляко се прилага за лечение на заболявания на бъбреците и жлъчката. Хелидонинът в билката потиска централната нервна система, има аналгетичен ефект, действа седативно и болкоуспокоително.

В големи дози сангвинаринът подобрява перисталтиката на червата и активира слюнчената секреция. Най-общо билката има добро спазмолитично действие, стимулира функциите на черния дроб, регулира ускорен пулс, понижава кръвното налягане.

Силното окосмяване при жените най-вероятно се дължи на смущения в бъбреците. Някои смятат, че намазването на засегнатите участъци със сок от змийско мляко помага при проблема с окосмяването. Сокът може да се получи с помощта на сокоизтисквачка. Съхраняван в хладилника, той е ефективен до 6 месеца.

В дерматологията змийско мляко се използва за лечение на лишеи, брадавици, мазоли, екземи, рак на кожата. Билката помага при лечение на псориазис.

Сангвиртринът в билката под форма на маслен или воден извлек намира широко приложение в стоматологията за лечение на гноящи венци и стоматит. В гинекологията се използва срещу ерозии на маточната шийка.

В народната медицина се прилагат извлеци от змийско мляко при различни заболявания. Пресният сок от надземната част на билката се препоръчва за външно третиране на брадавици, пигментни петна, мазоли, кокоши трън.

Той се използва и за ускоряване зарастването на рани. Отварата от змийско мляко се препоръчва и за лечение на асцит, който придружава чернодробната цироза.

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да престои в продължение на 1 час. Полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чаша 3-4 пъти дневно.

Лечението с препарати от змийско мляко трябва да се извършва под лекарско наблюдение. Големи дози от тези препарати предизвикват отравяне, чиито симптоми са силна жажда и тежест в главата, халюцинации и главозамайване.

Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.